Джеймс Хъгинс - Хънтър

Сержантът насочи поглед към вълка.

— Прави каквото ти казва! — заповяда той на друг войник от охраната, който мигновено извади радиопредавател, за да се свърже с Мадъкс.

Сетне между войниците мина друг силует. Без да иска разрешение, Хънтър смело влезе в стаята. Не зададе въпроси и не обърна внимание на охраната. Протегна ръка и сграбчи Призрак за козината на врата, като насила го бутна назад.

Вълкът се възпротиви и Хънтър се наведе, погледна го в очите и заповяда:

— Не!

Призрак не помръдна, затова Хънтър го вдигна за козината на врата и го премести.

— Стой тук!

Гледайки гневно Хамилтън, вълкът изръмжа още веднъж и отчаяно разтърси глава.

Без да губи нито секунда, Хънтър се приближи до доктора и забеляза спринцовката. Протегна ръка и я взе от треперещите му пръсти. Присви очи и се взря в кехлибарената течност.

— Какво е това, докторе? — усмихвайки се иронично, попита той.

— Болкоуспокояващо.

— Така ли? Струва ми се, че в момента професорът не изпитва болка. — Усмивката му помръкна. — Ще го запазя за по-късно.

— Имате ли необходимата медицинска квалификация, за да правите такава преценка? За тази намеса в лечението на болен мога да ви изгоня от базата. Дори да ви заключа в изолатора, ако пожелая.

— Съмнявам се — каза Хънтър и даде спринцовката на Боби Джо. — Но може да опитате. За ваше разочарование, тази база все още е под военно командване. Ето защо, не мога да бъда изгонен без съгласието на полковник Мадъкс.

Хамилтън беше малко по-висок от Хънтър и реши да се възползва от това предимство, пристъпвайки по-близо до него.

— Искам да знаете, че това животно ме нападна и затова ще бъде убито.

Хънтър се изсмя.

— Ако Призрак ви беше нападнал, нямаше да сте в интензивното отделение, а в гроба.

— Зло куче.

— Вълк е.

— Не ме интересува какво е! Не правех нищо нередно и не го предизвиках. Това животно ми попречи да изпълня професионалните си задължения. Този звяр е опасен и незабавно трябва да бъде убит или изгонен от базата.

— Вълкът ще се махне веднага, щом аз и професорът заминем. Но дотогава ще прави каквото му кажа. Ще стои в тази стая и ще пази доктор Типлър.

Хамилтън се изсмя подигравателно.

— Имаме охрана.

Хънтър се усмихна.

Ученият присви очи.

— Вие сте човекът, който заведе на смърт екип от войници професионалисти, нали? Не мога да кажа, че съм изненадан от безразсъдството ви. Вече ви обясних, че имаме охрана, но вие настоявате на това безумие.

— Нямате пазач, който никога не заспива, докторе. И ако имате проблем в това отношение, говорете с полковник Мадъкс.

— Уверявам ви, че ще го сторя.

В стаята влезе Мадъкс. Беше леко задъхан. Лицето му беше зачервено, сякаш бе тичал от другия край на двора.

— Ето ме. Какъв е проблемът, докторе?

Хамилтън посочи Призрак и гневно произнесе:

— Онова животно, полковник. Това е болница, а не кучешки приют. Не е необходимо да ви напомням, че присъствието на див звяр в базата е нехигиенично и опасно. И най-вече в интензивното отделение. Като главен лекар на станцията ви съветвам незабавно да го махнете оттук или да го убиете.

Мадъкс погледна вълка, сетне Хамилтън.

— Не изглеждате ранен, докторе.

— Охраната пристигна навреме, за да предотврати нападението.

— Разбирам. Страхувате се, че ще ви нападне, така ли?

— Разбира се — обидено отговори Хамилтън. — Всеки нормален човек би се страхувал от този звяр. Животното е опасно. Диво. Мястото му е в клетка, а не в болница.

— Точно затова е тук, при професора, докато екипът по издирването замине, докторе. Няма да има повече дискусии по въпроса. Това е заповед. Вълкът ще остане като личен телохранител на професор Типлър, докато не получа друга заповед от по-висшестоящите. Ако желаете, разрешавам ви да им се обадите и да обсъдите положението.

Хамилтън беше вбесен, но отвърна спокойно:

— Да, ще говоря с тях, полковник. При това незабавно. Уверявам ви. Ще видим кой е шефът тук.

— Както искате.

Хамилтън мина покрай него.

— Повярвайте, ще го сторя.

Ученият спря на прага и протегна ръка към Боби Джо.

— Спринцовката, лейтенант.

— Аз ще я взема — каза Хънтър. — Може би, когато се събуди, професорът ще поиска да види какво има вътре. Освен ако е нещо, което не желаете никой да види.

Хамилтън се изчерви.

Без дума повече, той излезе от стаята.

Хънтър се намръщи.

Боби Джо се приближи до него и замислено погледна спринцовката.

— Защо не му я даде? — попита тя.