Джеймс Хъгинс - Хънтър

Последва дълго мълчание, нарушено от Такакура.

— И как бихте обяснили това явление?

Професорът се загледа в него.

— Много просто. Предполагам, че в гробница от лед е оцеляла ДНК от праисторически човек и е била открита в този затънтен край. По някакъв начин веригата ДНК е била възстановена и сетне имплантирана в съвременен човек.

Типлър изчака думите му да стигнат до съзнанието на другите. Хънтър не каза нищо. Само се запита колко е сложен проблемът. Не беше учен, но не му бе трудно да го повярва.

— Това е единственото обяснение — продължи професорът. — Разсъждавах върху фактите, безпристрастно се насочих натам, накъдето неизбежно води науката и стигнах до това странно и невероятно заключение. Мисля, че някога съществото е било съвременен човек. И в тези научноизследователски станции е бил извършен експеримент, който го е трансформирал нито в праисторически, нито в съвременен човек, а в ужасна, богохулствена смесица от двете. Но съществото е запазило способността си да говори, да общува примитивно и да изпитва емоции и желание за мъст и ярост. Ръководено е изцяло от зверското начало в човека — нещо, което е било преодоляно преди десет хиляди години.

Професорът премести поглед върху Хънтър.

— Ти предизвикваш не само звяра, Натаниъл, а тъмната сила, спотайваща се във всеки от нас. Силата на мрака, с която човекът се е разделил преди цяла вечност, защото е причинявала само разруха и смърт. Само че сега в чудовището тази сила на мрака е съчетана с ужасяващ интелект. Яростта не се е променила. Останала е същата. Неподправена. Съвършена. Още по-голяма. Защото мозъчната му дейност е подпомагана от някаква форма на съвременно познание, макар и отслабено от трансформацията.

Хънтър продължаваше да мълчи.

Всъщност не знаеше какво да каже, освен че вярва в теорията на професора. Вече беше сигурен какъв ще бъде следващият му ход, след като стана ясно, че Типлър е твърде болен, за да бъде закаран в болница. Ситуацията беше необикновена и Хънтър щеше да рискува, но само за известно време. Защото сърцето на възрастния човек вероятно нямаше да издържи на напрежението. Но професорът го освободи от бремето да отговори.

— Често е трудно да се повярва в научната фантастика, приятели мои. Но едно е сигурно — някои неща не са присъщи на човека. И да се променя структурата му е задача, която е най-добре да бъде оставена на Господ.

Хънтър въздъхна дълбоко, погледна Такакура и отново се съсредоточи върху Типлър.

— Професоре — внимателно започна той, — не може да бъдеш закаран в болница. Каза, че искаш да се махнеш оттук, но ако те преместят, може отново да се предизвика…

— Знам какво мислиш, Натаниъл. Но и аз съм на същото мнение. Съществото ще дойде тук. Вероятно тази нощ. Защото последователно напада станциите една по една. Това означава, че човешкият му интелект търси нещо. И когато дойде, чудовището няма да остави никого жив. Затова всеки, който реши да остане в базата, ще бъде в сериозна опасност, когато се мръкне.

— Аз оставам с теб, професоре — рече Хънтър. — Призрак също. И тези хора тук няма да напуснат станцията. Те мислят, че могат да победят съществото. Имат висококалибрени оръжия, пък и тази база е много по-добре охранявана от другите. На чудовището няма да му е лесно да влезе тук. Ще разбера защо това място е по-специално от останалите. И ще стоя тук, докато те измъкна, професоре. Такакура и Боби Джо имат уважението ми, каквото и решение да вземат.

— Оставам — непоколебимо заяви Боби Джо.

Такакура дори не отговори. Решителното му изражение и непреклонният поглед бяха достатъчно красноречиви.

— Да, така и предполагах — каза Типлър и поклати глава. — Понякога е лошо да се намираш в добре укрепена сграда. Това прави очакването по-болезнено. Но както и да е, съществото идва и всеки от вас ще бъде принуден отново да се сражава с него. Ето защо, трябва да се подготвите и да не мислите за здравословното ми състояние, за да не се разсейвате. Не допускайте колебание в битката срещу звяр, който вече е решил какво ще прави и действа импулсивно, докато вие обсъждате как точно да реагирате. Не се страхувайте. Бъдете безпощадни. Превърнете се в зверове като него. Но го направете, без да загубите човешкия си облик. Използвайте по-висшите си способности. В същото време трябва да бъдете жестоки като него, за да го победите.

Боби Джо се приближи до Типлър и докосна ръката му. Усмивката й беше лъчезарна.

— Не се безпокойте, професоре. Готови сме. Почивайте си и оставете битката на нас. По дяволите, с нетърпение очаквам да го очистя.