Джеймс Хъгинс - Хънтър

Хънтър очакваше изненада и изумление, но Типлър само стисна устни, после едва забележимо кимна и рече:

— Глупаци.

Хънтър изпита облекчение, че няма да се наложи да обяснява.

— И двамата знаем, че съществото идва тук. Ще се опитам да те измъкна. Останалите членове на екипа ще летят с теб и ще те пазят.

— А ти ще дойдеш да ни посрещнеш — каза Типлър.

Лицето на Хънтър беше непроницаемо. Той не каза нищо.

— Да, знаех си… — добави професорът и тъжно кимна. — През целия си живот си се чувствал задължен да защитаваш онези, които не могат да се бранят сами. Винаги съм се възхищавал на това твое качество, защото е най-рядко срещаното и най-благородното. Но… Да, отдавна знаех какво ще направиш. Не съм изненадан. Не се притеснявай, че мога да изпадна в шок. Сигурно очакваш да кажа, че това е самоубийство. Но единствено ти можеш да се справиш със съществото, Натаниъл. Изпитвам вина, като ти говоря така, момчето ми. Но ако ти не можеш да го спреш, тогава никой не може да го стори. Бих жертвал живота си заедно с теб, но съм стар и нямам сили…

Хънтър се усмихна, бутна го леко да се облегне на възглавницата и поклати глава. Не пророни дума, докато професорът говореше. После стана и тръгна към вратата. Погледна строго Призрак, посочи Типлър и заповяда:

— Пази!

Вълкът се приближи до леглото, изправи се на задните си лапи и прикова очи в професора. Явно се радваше, че отново го вижда. Типлър се засмя, разроши козината му и рече:

— Приятно ми е, че съм с теб, стари приятелю.

Чейни влезе в туловището на товарния реактивен самолет „С-141“. Тухлата се бе навел над сандък с муниции. Макмилан разглеждаше съдържанието, броеше и почистваше оръжията. Ръцете му се движеха бързо, сръчно и професионално.

Възрастният мъж отдавна не бе участвал в сражение. Чейни коленичи до него, разгледа арсенала и видя два гранатомета и гранати.

На черния пазар, откъдето Тухлата несъмнено ги бе купил, гранатите сигурно струваха най-малко по петдесет долара парчето, ако изобщо можеше да бъдат намерени.

В сандъка имаше и две огромни ловджийски пушки с двойни цеви.

— Какво е това, по дяволите?

Макмилан взе едната и Чейни видя, че дървените части са лакирани като на оръжия за колекция.

— Тези сладурчета са ловни карабини „Уедърби“. Стрелят с патрони калибър 454, пълни със сачми. Куршумът лети със скорост хиляда и двеста метра в секунда. От хиляда метра чупи гръбнака на слон. От по-малко разстояние ще мине през тялото му, ще излезе от другата страна и ще продължи да лети, докато се удари в дърво, достатъчно голямо, за да го спре. Миналото лято стрелях за развлечение с тези патрони и пробих дъб, дебел метър и двайсет. Няма нищо по-твърдо, което да поразява по-силно в този обхват.

— Но в магазина има само два патрона. После трябва пак да заредим. Ами, ако се наложи да стреляме отблизо?

Тухлата изсумтя и извади огромен револвер. Чейни го позна, веднага щом го видя. „Казюл“, калибър 454.

На пръв поглед оръжието приличаше на обикновен револвер с барабан за шест патрона. Но отблизо ставаше ясно, че е подобрена версия на колт „Пийсмейкър“. Барабанът беше модифициран и по-тежък и съдържаше пет патрона. Цевта беше дълга осемнайсет сантиметра, за да позволи по-дълго изгаряне на барута.

Чейни знаеше, че това е любимото оръжие за отбрана на жителите на Аляска, защото „Казюл“ поваляше гризли или кафява мечка кодиак с един-единствен изстрел. Според специалистите револверът беше единственото малокалибрено оръжие за ефикасна самоотбрана в дивата пустош, населена с големи хищници.

Чейни взе револвера и остана поразен от майсторската изработка. „Казюл“ се славеше като един от най-прецизно изработените револвери в света и беше изключително надежден в неблагоприятни атмосферни условия.

— Хубаво нещо. По дяволите, Тухла, похарчил си страшно много пари за тези оръжия.

— Е, не са чак толкова много. Взимаш по нещо оттук-оттам и след няколко години оставаш смаян от онова, което имаш. Пък и парите са харчат така или инак. По-добре да си купиш нещо, на което да се радваш. Така гледам на този въпрос.

Чейни разгледа останалото в сандъка. Видя кука с десетметрово въже на възли, патрондаши, кобури, два комплекта черно бойно облекло, ботуши, две бронежилетки, манерки, компаси, чанти за първа помощ, спринцовки с морфин и адреналин, възбуждащи и успокояващи вещества, ножове и два прибора за нощно виждане.

Тухлата провери и почисти оръжията, стана и съблече ризата си. След пет години, прекарани в пенсия, той не бе загубил добрата си форма.