Джеймс Хъгинс - Хънтър

Въпреки умората, Хънтър беше изумен. Които и да бяха тези мъже, екипировката им беше последна дума на съвременната технология. Той разбра и друго — те очакваха да се случи нещо необичайно и бяха подготвени.

Облечен във вълнен панталон, високи до коленете мокасини и черна военна риза, Хънтър безгрижно мина покрай постовете, докато дежурните се сменяха. Те не му обърнаха почти никакво внимание, но той знаеше, че спокойната атмосфера е резултат от внимателно обмислена организация. Ако някой без пълномощно за достъп до секретна информация проникнеше в базата, те щяха да го арестуват, преди да е направил и три крачки.

Хънтър влезе в трапезарията. Призрак вървеше до него. Двамата седнаха да ядат и вълкът изгълта четири големи пържоли.

Хънтър забеляза, че всеки, който влиза и излиза от помещението, прокарваше карта за самоличност през монтирано на стената устройство. Заинтригува го факта, че всички други врати между стаите и трапезарията са широко отворени. Да, щяха да му позволят да обикаля, но само докъдето бяха решили. Той си спомни номера за влизане с взлом, който бе използвал през нощта, и се усмихна. Всяко техническо средство можеше да бъде преодоляно.

Хънтър чу, че някой се приближава до него и по походката разбра кой е. Без да се обръща, той каза:

— Страхотна база имате, Мадъкс. Обезопасена е отвсякъде.

Полковникът седна срещу него, кимна и се усмихна.

— Стараем, се, господин Хънтър. Станали сте рано.

— Не се нуждая от много сън.

— Виждам. Е, как са приятелите ви?

— Не знам.

Полковникът отвори широко очи.

— Говорих с дежурните от нощната смяна. Казаха, че професорът е възвърнал силите си. Такакура и Тейлър са добре. Леки изгаряния. Ще живеят. Уилкинсън е бил тежко обгорен от експлозията, но ще се възстанови напълно. Днес следобед ще го закарат с хеликоптер в болница. Предполагам, че се питате какъв е статутът на операцията.

— Не съм мислил по този въпрос.

Мадъкс изглеждаше изненадан.

— Ами… не знаехте ли какво щяхме да направим с вас и с екипа?

— Това не ме интересува, полковник. Приключих с армията и с така наречената мисия. Тръгвам, веднага щом професорът се оправи.

— Къде?

Хънтър го погледна в очите.

— Мисля да отида на лов.

Мадъкс явно не знаеше какво да каже. Накрая предпазливо рече:

— Разбира се, съзнавате, че мога да ви арестувам за възпрепятстване на упълномощените лица да изпълнят служебния си дълг в ситуация, свързана с националната сигурност.

Хънтър не направи нищо, но Призрак скочи и изръмжа гърлено и заплашително. Въздухът потрепери от звука на животинската свирепост и сила.

Мадъкс пребледня и вдигна ръка.

— Моля… Моля… Не съм направил нищо, господин Хънтър. Само… разсъждавах на глас. Исках да ви предупредя… за ваше добро.

— Не ме заплашвайте, полковник.

— Но… аз не ви заплашвам.

Мадъкс се разтрепери. Ръмженето на Призрак отслабна, но стана още по-застрашително. Козината на врата му настръхна. Оголените му зъби бяха по-остри и страшни и от ножове. Хънтър знаеше, че трябва да го обуздае, но остави вълка да изрази отношението си, после строго рече:

— Призрак.

Вълкът седна, но очите му останаха приковани в полковника.

— Мили Боже — прошепна Мадъкс и избърса потта от челото си. — Това не беше… необходимо, господин Хънтър. Съвсем не беше необходимо.

Хънтър продължи да се храни.

— Вие го предизвикахте, Мадъкс, не аз.

— Но аз не направих нищо!

— Вълкът е чувствителен към отношението на хората.

Полковникът изчака още една минута, за да се успокои, сетне започна да говори, като непрекъснато поглеждаше Призрак.

— Хънтър, опитвах се да ви кажа, че това е въпрос на националната сигурност. Когато действате под наше командване, вие сте ограничен поради причини, засягащи безопасността. Но от друга страна, ако действате самостоятелно, нямате подкрепа.

— Никога не съм имал подкрепа.

— Но… ако тръгнете сам да търсите съществото, със сигурност ще ви сполети съдбата на членовете на екипа, които бяха убити по време на акцията. Ясно е, че никой не може да се пребори с него.

Хънтър отпи глътка кафе.

— Това е мой проблем, полковник, не ваш. Ще тръгна по дирите на съществото с Призрак. Затова задръжте войниците под ваше командване и ме оставете на мира, по дяволите. Ще стоя тук, докато закарат в болница професора, после ще ви благодаря за любезното съдействие.

Мадъкс се бе овладял. Хънтър знаеше, че полковникът не е глупак. Само ужасяващото присъствие на огромния вълк смразяваше кръвта във вените на военния.