Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Чакай малко.

Тухлата слезе в мазето. След пет минути се върна, облечен в кафяв панталон и плътна риза, под която се виждаха очертанията на бронежилетка. Най-отгоре си бе сложил дълго сако. Дрехата се разтвори и Чейни видя два картечни пистолета „Узи“.

— Сега вече сме готови, момче! — извика Макмилан. — Остава да намерим и кола.

Бившият военен следовател сигурно носеше достатъчно боеприпаси за две-три сражения, защото единственото му правило беше: „По-добре да си въоръжен, отколкото да не си. Мунициите са евтини. Животът е скъп.“

Тухлата включи двигателя на един от старите си автомобили „Линкълн“ и потегли. До разсъмване оставаха няколко часа. Чейни поглеждаше дали не ги следят, но не видя никого. Тухлата забеляза това и рече:

— Още нямаме опашка. Но ти си разговарял с онази жена, нали?

— Два пъти.

— Един път е достатъчно. Може би очакват, че ще се свържеш с нея. И са ти устроили засада. Ако се стигне до престрелка, имаш само твоя „Зиг Зауер“ и револвера. Не е много. Ще извадим двата автомата от багажника. Сложих ги там, преди да тръгнем.

— Трябва да сторим всичко необходимо. Сигурен съм, че момичето ще е следващата жертва.

— Вероятно. Вече убиха много хора. Може да очистят и нея. Сетне да заличат следите. И ако са професионалисти, няма да оставят улики. Ще са влезли в дома й, ще са излезли и ще се кикотят в някой бар, когато ченгетата се обадят на родителите й.

Чейни не каза нищо. Знаеше, че е по-добре да не правиш някои неща, освен ако не искаш да раздадеш справедливо възмездие. Дълбоко в душата си той не беше убеден дали изцяло ще бъде на страната на закона, ако убиеха Джина. Каквото и да ставаше, тя явно беше невинна.

Пред очите им се появи институтът „Типлър“ и Чейни се взря в ярко осветената сграда. Дори в този късен час на паркинга имаше коли.

— Виждаш ли нещо? — прошепна Чейни.

Тухлата също огледа района. Постройката беше разположена на три акра. Наоколо не се виждаше никой.

Макмилан протегна ръка под седалката, извади бинокъл и отново провери терена.

— Отпред има двама пазачи. Униформени. Не знам как ще влезем.

— Ще покажем служебните си карти. Ако не ни пуснат, ще повикаме Джина да излезе.

— Струва ми се, че идеята е хубава.

— Това е най-доброто, което можах да измисля.

— И ще влезем ей така, а?

— Да.

Тухлата се замисли, сетне поклати глава.

— Тук нещо не е наред, малкия. Защо има пазачи отвън? Това не е нормално. Обикновено единият седи зад бюрото, а другият патрулира. После се сменят. Така се прави.

Макмилан имаше право. Така се постъпваше. В института „Типлър“ имаше скъпа научноизследователска апаратура и ръководството не би нарушило такова основно и елементарно правило на охраната.

— Прав си — измърмори Чейни. Подозренията му се засилиха. — Е, какво мислиш?

— Ами, смятам, че са четирима. Или шестима. Сега не ги виждаме, но са някъде наблизо. Ако ни чакат, за да открият огън по нас, ще излязат отвътре. Играта може да загрубее.

Чейни се намръщи. Предполагаше, че ще се ядоса, ако се натъкнеше на засада. Но установи, че не му пука. Беше участвал в толкова много престрелки, че още една едва ли щеше да разпали чувствата му.

— Да вървим.

Тухлата сви рамене и превключи на скорост.

— Ти си шефът.

След пет минути двамата бавно вървяха по паркинга. Чейни небрежно държеше ръка върху скрития си пистолет и оглеждаше всичко. Стигнаха до вратата и Тухлата се обърна. Мускулестите му ръце бяха скръстени на гърдите. Имаше напълно безобиден вид. Само Чейни знаеше, че огромните му ръце стискат картечните пистолети „Узи“.

Някой предпазливо открехна вратата.

— Кажете, господа — рече пазачът.

Чейни блъсна стъклената врата и му показа картата си.

— Казвам се Чейни. От Военната прокуратура. Искам да седнеш зад бюрото. Веднага!

— Но…

— Веднага!

Пазачът незабавно се подчини и седна до колегата си — около трийсет и пет годишен мъж с червеникави коси. Двамата имаха револвери „Смит и Уесън“, модел 19 — вероятно едни най-хубавите оръжия, предназначени за патрони 357 Магнум или калибър 38 мм. Опасни оръжия.

Чейни нямаше доверие на пазачите.

— Извадете бавно оръжията си и ги сложете на бюрото. После направете три крачки назад. И без глупости. Тук вероятно се извършва престъпление и ще си ги получите веднага, щом се уверя, че ситуацията не се нуждае от спешно реагиране.

Тухлата бе заел позиция, откъдето да наблюдава едновременно коридорите и фоайето. Беше извадил картечните пистолети и държеше по един в двете си ръце. После щракна предпазителя, приготвяйки се да стреля и при най-малката заплаха. Изглеждаше странно на фона на престижните научни награди, възхваляващи усилията на института да спаси застрашените видове по света.