Джеймс Хъгинс - Хънтър

Каза го с обективността на боец професионалист, но изражението й беше умолително.

— Вероятно — отвърна той. — Но нямам друг избор. Ако се откажа… животът ми ще бъде изпълнен с угризения и чувство за вина.

— А не можеш да живееш по този начин.

— Няма да бъде живот. Е, така е. Знаеш, че всеки човек умее да прави… нещо специфично. Притежава някаква дарба. Талант. И се озовава там, където се нуждаят от способностите му. И нещо дълбоко в него му подсказва какво да направи. Стара история. Но вярна.

— Разбирам. И искам да ти кажа, че ще дойда с теб.

— Няма да стане.

— Защо? Това е военна операция.

— Не и за мен. — Хънтър стана и разкърши рамене. — Аз приключих с военните. Те лъжат. Теб, мен, всеки.

— Мислиш, че няма да мога да вървя в крак с теб?

Той се усмихна и докосна лицето й.

— Не се обиждай.

— Този път няма да ни позволиш да те настигнем, нали?

— Това е единственият начин — тихо каза той и погледна през прозореца. — Трябва да намеря съществото.

— И какво ще стане после? Двамата сами в онези планини? Как ще го убиеш?

— Всяко живо същество може да бъде убито — навъсено каза Хънтър.

Лицето му помръкна. Студените му сини очи сякаш видяха нещо отвъд границата на двора.

Тухлата бързо слезе по стълбите. На рамото му беше преметнат автомат „АК-47“.

Влезе в трезора и извади ръчни гранати и прибор за нощно виждане.

Сетне погледна Чейни, който седеше в леглото и проверяваше дали има рани по ръцете. Чейни разбра, че приятелят му се подготвя за сериозен лов.

— Има ли някой?

— Не, малкия. — Тухлата монтира на автомата прибора за нощно виждане. — Но не виждам добре в мрака. Може да се крият в сенките. Добре, че купих това нещо от последната оръжейна изложба. Помислих, че някой ден може да ми потрябва.

Чейни провеси крака от леглото и потърка главата си.

— Слава Богу, че ми даде морфин. Слушай, трябва да се обадя по телефона. Къде е?

— Горе. Но мисля, че не си в състояние да вървиш.

Чейни стана.

— Трябва да се свържа с научната сътрудничка от института „Типлър“. Тя е в опасност.

Той взе пистолета си, зареди го и провери дали револверът трийсет и осми калибър е в кобура на левия му глезен.

— Тогава да вървим — рече Тухлата и му помогна да се качи по стълбите.

Хънтър се събуди, когато една ръка докосна дръжката на вратата на стаята му, но не помръдна. Само очите му блеснаха в мрака.

Последва дълга тишина и нищо не се случи. Сетне вратата се отвори.

Без да вдига шум, Хънтър напипа ловджийския си нож, макар че движението го накара да изпъшка от болка. Знаеше, че Призрак е приклекнал в поза за атака. Сянката влезе бавно и предпазливо и застана неподвижно.

Беше Боби Джо.

За пръв път Хънтър видя в нея не войника, а жената. Косите й бяха разпуснати. Беше облечена в сини джинси и бяла фланелка. Осветена в гръб, тя му се стори най-красивата жена, която бе виждал. Тя не каза нищо и не помръдна. Само го гледаше.

Той остави ножа на масата, стана и се приближи до нея. Протегна ръка и нежно докосна лицето й. Боби Джо облегна глава на дланта му и затвори очи.

Хънтър я гледаше, без да говори.

— Поне тази нощ можем да сме заедно — промълви тя. Той се поколеба, сетне я вдигна на ръце. Тихо затвори вратата и занесе Боби Джо на леглото.

Доктор Хамилтън, който неуморно наблюдаваше всеки етап на изотоничната 18 18 Процес, при който се поддържа еднаквост в налягането и напрежението. — Б.ред. дестилация на серума, съсредоточено гледаше лаборантите, приготвящи първите двайсет кубични сантиметра. Капка по капка, серумът постепенно започна да изпълва стъкленото шише. Процесът протичаше бавно, но след три часа щеше да има достатъчно за първия тест.

— След като извършим сканирането на електроните, сравним гените на гостоприемника и приносителя и се уверим, че няма рецесия и цикличност, ще можем да продължим — каза Ема.

— Добре — замислено рече Хамилтън. — Уверихте ли се, че линейните хетерополимери още са непокътнати?

— Да. Дълги са 414 нуклеотида. Също като преди. Но отстранихме факторите на трансгресия и прогресия, за да спрем цикъла на мутация. Сега репликацията е като на човешка ДНК. Рибонуклеиновата киселина вече не се самовъзпроизвежда. Двата вида ДНК се сляха и мутацията се неутрализира. Всъщност изобщо няма да има мутация. Няма начин да обхване човешките гени. И същевременно ДНК пак ще съдържа линейни хетерополимери на рибонуклеиновата киселина 19 19 Синтезираната РНК е комплементарна на матрицата на ДНК, тъй като редът на включването на нуклеотидите във веригата на РНК се определя от последователността на нуклеотидите в матрицата на ДНК. Синтезът на РНК се извършва в живата клетка с помощта на ензима РНК-полимераза. — Б.ред. и свързаните с нея протеини, които гарантират бързото оздравяване и продължителността на живота. Мисля, че постигнахме целта си, докторе.