Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Добре. — Хамилтън беше видимо доволен. — Тогава е време за първия лабораторен тест.

— Докторе, знам какъв е… залогът. Но вече претърпяхме един катастрофален провал. Наистина ли мислите, че е разумно да рискуваме, без да сме взели необходимите предпазни мерки? Не трябва ли да изолираме някъде обекта?

Хамилтън се усмихна. Вроденият му чар и самоувереност имаха и зловещ аспект.

— Ема, Ема. В резултатите никога няма сигурност. Затова извършваме тестове с обекти. Е, разбира се, сегашният експеримент е необикновен. И именно заради това изисква творческо мислене. Нима очакваш достоверни резултати от тестове с бозайници, които имат по-малко от деветдесет и девет процента съвместимост на веригата ДНК с Хомо сапиенс? Ето защо остава човекът. Ако тестът е успешен, всичко ще бъде наред. А ако се провали, ще знаем как точно да променим серума, за да постигнем нашата цел.

— Говоря за опасността от още една чудовищна мутация, докторе. Имам предвид втори Лутър.

Той се изсмя.

— Да не мислиш, че ще останем без охрана? Взел съм всички мерки, за да осигуря безопасността на екипа ни и на станцията. Не съм забравил за това. Не се безпокой.

Ема погледна персонала на лабораторията.

— Някои лаборанти са ужасени, докторе. Тревожа се, че по тази причина ще допуснат грешки в процеса на изолиране. Не трябва да забравяте, че работят почти непрекъснато, за да възстановят информацията, която беше унищожена в другите бази. Уморени са и са уплашени и се страхувам, че ще сгрешат.

— Това е причината лично да наблюдавам всеки етап от процеса на дестилация. До утре по обед ще имаме първия експериментален серум, а вдругиден ще знаем дали опитите ни да синтезираме гена са били успешни.

Ема не помръдна.

— Ами, ако серумът отново предизвика чудовищна деформация? Като предишния?

— Вече казах, че съм се погрижил за всичко. Ако започне трансформация, макар и леко наподобяваща първоначалната реакция, ще бъдем в състояние да я спрем и мигновено да извършим аутопсия, за да изследваме обекта на молекулно ниво. — Хамилтън поклати глава, сякаш говореше на разтревожено дете. — Имай ми доверие, Ема. Никой няма да пострада. А после, когато усъвършенстваме серума, ще помогнем на много хора.

Тя не каза нищо, но не откъсна очи от лицето му.

— Само си представи, Ема, какви чудеса съдържа онази кръв. Лек за всяка болест. СПИНът и антраксът 20 20 Антракс — заразна болест по хората и животните, причинявана от бацил, който образува спори с дълъг живот (до 30 години). Болестта е известна още като синя пъпка. — Б.ред. ще бъдат преодолени с помощта на непобедимата сила на този имунен фактор. И накрая, благодарение на безкрайното самовъзпроизвеждане на клетъчната структура, ще живеем стотици, вероятно хиляди години. Ще бъдем безсмъртни, Ема. Разбираш ли какво говоря?

Доктор Стрейт кимна.

— Разбира се, докторе. Само… исках да ви кажа тези неща. Нямах предвид да отложим теста.

— Добре — по-сдържано каза Хамилтън и се обърна към микроскопа. — А сега… трябва да се уверя, че пробите от серума не са развили мутации, които ще предизвикат необикновеното преобразяване, погубило нашия лесно заменим Лутър. Особеностите на низшия животински вид го превърнаха в същество, което… може да използваме.

От института „Типлър“ не отговори никой и Чейни остави телефонната слушалка. Неприятно. Но на кого да се обади? На полицията? Едва ли. На неговите хора? Това беше още по-опасно.

Не, трябваше да отбягва официалните линии на комуникации. Налагаше се да се оправя сам. Той облече сакото си и изохка. Шевовете на раната бяха стегнати. Тухлата бе свършил добра работа. Но въздействието на морфина преминаваше и Чейни започваше да усеща болка.

— Къде отиваш, по дяволите? — попита Макмилан.

— Трябва да намеря онази жена — отговори Чейни, опитвайки се да овладее болката. — Ако още не е мъртва, скоро ще я убият. Онези хора са безпощадни.

— Не си във форма да ходиш никъде.

— Няма значение. Трябва да изляза.

Тухлата наведе глава и въздъхна дълбоко, после взе от стената автомата „АК-47“.

— Тази работа никак не ми харесва. Първо те причакват в засада. Сега излизаш посред нощ, за да търсиш някаква жена, която е в списъка на жертвите. Ти си пребит от бой, а аз съм твърде стар, бавен и не съм във форма. Не знаем кои са онези главорези, колко са и какво искат да направят.

— Искат да ни убият. Това е всичко, което е необходимо да знаем.