Самюъл Дилейни - Сечението на Айнщайн

— Само за миг, докато си намеря ключа…

Марсиански пейзажи! Пейзажи от Луната! Върху статива й — огромно платно, изобразяващо слънчев изгрев над кратерен ръб! Тук имаше копия от оригиналните снимки на Луната, направени от „Обзървър“, както и фотографии на всички генерали от Интернационалния Спейсърски Корпус.

На бюрото й се мъдреше внушителна купчина списания, посветени на живота на спейсърите, каквито можете да си купите от всяка улична будка навсякъде по света. Имаше и малко датски списания, от онези . Върху полицата мярнах книги с илюстрации и монографии по история на изкуството. Над тях — цяла редичка с евтини космически опери с меки подвързии: „Грях на Космическа станция 12“, „Ракетен развратник“, „Дива орбита“.

— Коняк? — предложи тя. — Узо или перно? Избирай каквото поискаш. Все ще са от една бутилка. — Тя постави две чаши на бюрото и дръпна вратичката на шкафчето, което се оказа миниатюрен хладилник. После донесе поднос с турски деликатеси и го постави до чашите.

Седях върху кушетката, на която очевидно спеше. Матракът беше пълен с гликогел и лекичко се полюшваше. Тук долу владее измамната представа, че това наподобявало усещането за полет в безтегловност.

— Настани ли се удобно? Ще ме извиниш ли за мъничко? Деля апартамента с неколцина приятели. Ще отскоча до тях. — Тя ми намигна. — Те също харесват спейсърите.

— Манифестация ли ще правиш? Или смяташ да се подредят пред вратата, докато си чакат реда.

— Всъщност и двете. — Тя поклати тревожно глава. — Ох, кажи какво искаш?

— А ти какво ще ми дадеш? Искам нещо. Затова дойдох. Самотен съм. Може би искам да узная докъде ще стигнем. Объркан съм.

— Ще стигнем, докъдето пожелаеш. Аз ли? Уча, пиша, рисувам, разговарям с приятели… — тя доближи леглото, но седна на пода — ходя на театър, зяпам спейсърите по улицата, докато някой не ме забележи. И аз съм самотна. — Тя положи глава на коляното ми. — Искам нещо. Но… — последва почти цяла минута на колебание — ти не си този, който би могъл да ми го даде.

— Нито пък ти ще платиш за него — троснах се аз. — Нали?

Тя поклати глава, без да я вдига от коляното ми.

— Не смяташ ли, че… трябва да си вървиш?

— Готово — рекох и се надигнах.

Тя седна на леглото и нагласи пешовете на шлифера си. Още не го беше свалила.

Отидох при вратата.

— Всъщност — заговори тя, — има едно място в Новия град, където би могъл да намериш това, което търсиш. Нарича се Цветната улица…

Завъртях се, обхванат от гняв.

— Свърталището на бесексите? Виж, не съм приплакал за пари! Казах, че искам каквото и да било! Не ти ща…

Раменете й се разтресоха, но това бе смях. Тя се наведе и положи глава върху вдлъбнатината, където бях седял.

— Защо не искаш да ме разбереш? Казах ти, там се навъртат много спейсъри. Веднага щом си тръгнеш, ще се отбия при моите приятели да обсъдим… да, ще си говорим за хубавеца, който ме изостави. А пък ти… може би ще срещнеш там някой, когото познаваш.

С което се изпари и гневът ми.

— Аха — поклатих глава. — За спейсъри, значи. Ами, добре. Благодаря.

Излязох. Намерих Цветната улица, където бяха Кели, Лу, Бо и Мюз. Кели черпеше с бира, а ние взехме пържена риба, осолени калмари и кренвирши. На тръгване Кели измъкна пачка банкноти и ги размаха, докато крещеше ентусиазирано:

— Да го бяхте зърнали само тоя нещастен бесекс, докъде го докарах! Курсът тук е осемдесет лири, а той ми даде сто и петдесет! — той надигна халбата с бира. И литна нагоре.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5002

Издание:

Самюъл Дилейни. Сечението на Айнщайн

Американска, първо издание

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Катя Петрова

Оформление на корицата: Камея

Предпечатна подготовка: Камея

Формат 54×84/16. Печатни коли 10,5

Печат „Светлина“ ЕАД — Ямбол

ИК „Камея“, София, 1997

ISBN: 954–8340–33-X

Цена: 2600 лв.

Samuel Ray Delany. The Einstein Intersection

Copyright © by Samuel Ray Delany

(лат.) задължително условие — Бел.прев.

английски поети-романтици — Бел.прев.