Самюъл Дилейни - Сечението на Айнщайн

Зелено око си тананикаше мислено тази песен, докато слизахме от седлата. За първи път улавях не само мелодията, но и думите. Толкова бях изненадан, че спрях и облещих очи. Но той продължаваше невъзмутимо да разкопчава колана на седлото.

Небето беше като синьо стъкло. На запад облаците оцветяваха вечерта с мръсно-жълтеникаво. Драконите хвърляха издължени сенки върху пясъците. В набързо стъкмения огън вече блещукаха първите въглени. Прилепа приготвяше вечеря.

— Маклелан и Главната — обяви Паяка. — Ето ни и нас.

— Как позна? — попитах.

— Идвал съм тук и преди.

— Аха.

Драконите изглежда също бяха съгласни с идеята за отдих. Няколко от тях налягаха.

Моят гущер (вече му бях дал име, но е твърде нецензурно за да го разкрия тук — какво да се прави, бях станал жертва на общото отношение към тях, та засега ще го наричам Моят гущер), облиза любовно врата ми, като едва не ме претърколи, сетне отпусна брадичка на пясъка, сгъна предните си крака и остави седалищните си части да тупнат където сварят. Така сядат драконите.

Изминах само десет крачки, колкото да си помисля, че никога вече няма да мога да ходя. Навих камшика около кръста си, приближих колкото се може повече до храната, без да стъпвам върху някого, и също седнах. Ръцете и краката ми бяха като налети с олово. Продуктите и екипировката бяха струпани на купчина от едната страна. Паяка лежеше отгоре, провесил ръце. Загледах се в тях през огъня — просто се оказаха точно пред погледа ми — и узнах някои неща за Паяка.

Бяха широки като лапи, с яки, дебели китки. Кожата между пръстите бе напукана като гранит, а трапчинките между кокалчетата бяха изпълнени с наквасена от пот кал и мръсотия. По края дланите бяха обхванати в рамка от твърди мазоли — скоро и моите ги очакваше същата участ. Забелязах също, че кожата на средния пръст, откъм страната на показалеца, е загрубяла. Така беше и при Ла Злата — веднъж я попитах от какво й е и тя ми обясни, че се дължало на навика й да пише. Трето, върховете на пръстите му (не и на палците) бяха гладки като полирано дърво, което най-често се дължеше на упорита практика със струнен инструмент — китара, цигулка, или може би чело? Виждал съм подобни и при други музиканти. И така, Паяка е пастир на дракони. Освен това пише… и свири на музикален инструмент…

Докато си седях там, макар и със закъснение осъзнах, колко ми е трудно да си поемам въздух.

Замислих се за дърветата.

Изглежда съм се унесъл, защото ми се присъни миниатюрен кошмар, в който Прилепа се готвеше да ни поднесе за вечеря нещо трудносмилаемо като черупки на морски раци с гарнитура от варени корени.

Положих глава върху рамото на Зелено око и потънах в дълбок сън.