Самюъл Дилейни - Сечението на Айнщайн

— Сигурно дълго си живял в онова градче — пръв наруших мълчанието.

— По-дълго, отколкото ми се ще да призная — рече Паяка. — Ако можеше да се нарече живот. — Той се надигна и огледа кръга около огъня. — Лобей, Зелено око, двамата сте първа смяна на пост при животните. След три часа събудете Ножа и Смръдльо. Аз и Прилепа ще хванем последната смяна.

Зелено око се надигна до мен. Аз също се изправих, докато останалите се готвеха за спане. Моят гущер дремеше. Луната сияеше насред небосвода. Призрачни светлини трепкаха по гърбиците на драконите. Покатерих се в седлото и го подкарах към стадото, като присвивах болезнено устни.

— Как ти изглеждат? — попитах Зелено око, сочейки с дръжката на камшика налягалите животни.

— Гладни? Сигурно, сред тия пясъци — обърнах се и го погледнах. Изглеждаше все така гъвкав и неуморен в седлото. — Ти откъде си? — попитах го.

Той ме награди с мимолетна усмивка.

Погледнах го учудено.

— Ти си от Бранинг-на-море?

Той кимна.

— Значи се връщаш у дома.

Той кимна повторно.

Продължихме да яздим мълчаливо и не след дълго засвирих с изморени пръсти. Зелено око попя още малко.

Научих, че майка му била важна особа в Бранинг-на-море, свързана с много високопоставени лица. Изпратила го с Паяка за една година да пасе дракони. Нещо като зрелостен изпит преди предизвикателствата на живота, но сега се прибирал доволен. Имаше нещо, което не можех да разбера в това жилаво, мълчаливо момче-мъж.

— Аз ли? — попитах в отговор на немия въпрос в очите му. — Май нямам време за луксозния живот в Бранинг-на-море, както ми го описваш. Ще се радвам да го видя — пътьом. Но имам друга работа.

Нов мълчалив въпрос.

— Отивам при Хлапето Смърт за да си върна Къдруша и да спра онова, дето избива различните. Което вероятно значи да спра Хлапето Смърт.

Той кимна.

— Не знаеш коя е Къдруша. Защо кимаш?

Той завъртя глава и погледна към стадото.

Кимнах и се замислих за Хлапето Смърт.

— Мразя го — рекох. — Трябва да се науча да го мразя много, за да мога да го убия.

„Няма смърт, само любов.“

Този удар дойде по фланга.

— Я го повтори?

Не го направи. Което ме накара да се замисля. Огромната луна на хоризонта бавно се скриваше зад облаците. По лицето на Зелено око танцуваха тъжни и малко зловещи сенки. Той премигна и извърна глава. Завършихме първата обиколка и докарахме обратно два избягали дракона. Луната се показа отново — приличаше на лъскава билярдна топка, подскочила в небето. Събудихме Ножа и Смръдльо и те незабавно яхнаха своите дракони.

Въглените едва тлееха в огъня. За миг, докато Зелено око бе приклекнал да се любува на тяхната примамлива игра, отблясъците на огъня озариха ъгловатото му лице. Той се изтегна до огъня.

Спах чудесно, но призори ме събуди някакво раздвижване край огъня. Луната беше съвсем ниско. Пясъците изглеждаха призрачно бледи на звездната светлина. Огънят беше загаснал. Един от драконите съскаше. Други два стенеха. Тишина. Ножа и Смръдльо се връщаха от обиколка. Паяка и Прилепа се надигаха.

Отново се унесох и отворих очи едва когато синкаво сияние озари върховете на близките дюни. Драконът на Прилепа се приближаваше към огъня. Зад него се виждаше животното на Паяка. Надигнах се на лакти.

— Събудих ли те? — попита Паяка.

— Ъ?

— Тъкмо въртях Кодали отново.

— Аха. — Вече долавях музиката зад студените пясъци. — Мда. — Изправих се. — Почакайте ме. Ще дойда с вас. Още одеве се събудих.

Не спряха, но аз се метнах в седлото и ги последвах.

Когато се изравних с него той се засмя тихичко.

— Потърпи още няколко дни. Тогава няма да ти е толкова лесно да ставаш сутрин.

— Не мога да спя — всичко ме боли — признах аз. Утринният хлад ме пронизваше до костите.

— Какво искаше да ме питаш?

— За Хлапето Смърт.

— И какво за него?

— Каза, че го познаваш. Къде да го открия?

Паяка мълчеше. Моят гущер се подхлъзна и забави крачки.

— Дори и да мога да ти кажа, дори и това да ти е от полза, защо да го правя? Хлапето ще се разправи с теб ей така — той шибна с върха на камшика една купчинка с пясък и я разпиля. — Освен това не смятам, че Хлапето би одобрило постъпката ми. Искам да кажа, когато упътвам към него хора, които възнамеряват да го убият.