Самюъл Дилейни - Сечението на Айнщайн

— Предполагам, че това няма особено значение, ако е толкова силен, колкото казваш — рекох, докато прокарвах палец по острието на мачетето.

Паяка сви рамене.

— Може и да няма. Но, както вече споменах, Хлапето ми е приятел.

— Държи те под чехъл, така ли? — Трудно е да си хаплив, когато прибягваш до банални изрази. Поне се опитах.

— Нещо такова — измърмори Паяка.

Шибнах с камшика един дракон, който се озърташе палаво наоколо. Той се прозя, разтърси грива и сгъна крака.

— Той и мен държи в ръцете си — в известен смисъл. Каза ми, че ще се опитвам да го открия, докато науча достатъчно за него. После щял съм да търся начин да му избягам.

— Играе си с теб — заяви Паяка. На устните му трепкаше подигравателна усмивка.

— Здравата ни е овързал и двамата.

— Нещо такова — повтори Паяка.

Намръщих се. — „Нещо такова“ не е всичко.

— Ами… — поде той и се огледа колебливо. — Има неколцина, които не може да закача — като баща му. Затова ме накара аз да го убия.

— Кой още?

— Зелено око. А също и майката на Зелено око.

— Зелено око, значи. Добре че стана дума, я ми кажи, защо е трябвало да напуска Бранинг-на-море? Снощи ми обясни набързо, но така и не разбрах.

— Той няма баща — рече Паяка. На тази тема бе по-словоохотлив.

— Защо не направят проба за бащинство? Това всеки странстващ доктор го може. Правили са го и в нашето село.

— Не съм казвал, че не знаят кой е баща му. Казах, че няма такъв.

Набърчих чело.

— Как си с генетиката?

— Мога да начертая генетичната си схема. — Повечето хора, дори от най-затънтените села, познават добре своята генна формула, дори и да не умеят да смятат. Човешката хромозомна система е толкова беззащитна за радиационно въздействие, че познаването на генетиката отдавна се е превърнало в средство за оцеляване. Често съм се питал защо не измислим някой по-удачен метод за възпроизвеждане, който да съответства на сексуалните ни навици. Сигурно от мързел. — Продължавай — рекох на Паяка.

— Та Зелено око си няма баща — повтори той.

— Партеногенеза? Невъзможно. Хромозомите, определящи пола, се пренасят от мъжкия индивид. Жените и хермафродитите разполагат само с генетичен набор за възпроизвеждане на себеподобни. Тогава той трябва да е момиче, с хаплоидни хромозоми, и при това стерилен. Но като го гледам, не ми прилича на девойка. — Спрях да обмисля следващото. — Щеше да е друго, разбира се, ако беше птица. Там женските са, които пренасят полово-определящите хормони. — Погледнах към стадото. — Или гущер.

— Но не е.

Кимнах.

— Това е невероятно. — Озърнах се и потърсих с поглед невероятното момче — спеше край огъня.

Паяка също кимна.

— Когато се родил, насъбрал се цял куп мъдреци да му се чудят и дивят. Той е хаплоид. Което не му пречи да е съвсем потентен, само дето животът вече го е поочукал, та понякога проявява невъздържаност.

— Жалко.

— Де да можеше да прояви малко повече активност при сексуалните оргии или по време на есенните жътварски празненства, нещата отдавна щяха да се наредят.

Вдигнах вежди.

— Кой ще забележи дали е взимал участие в оргиите? В Бранинг не ги ли правите на тъмно?

Паяка се засмя.

— Да. Само че има още една подробност — свикнали сме да го правим чрез изкуствено осеменяване. Представянето на семенния материал — особено от членове на известни фамилии — е тържествен акт, свързан с немалко публичност.

— Това пък ако не убива романтиката!

— Така е. Но затова пък е ефикасно. Когато в един град живеят повече от два милиона души, не можеш просто да изгасиш светлините и да оставиш всички да се преследват по улиците, като във вашето село. Опитвали са няколко пъти на времето, когато Бранинг-на-море е бил още малко градче, но дори тогава резултатите са били…

— Милион жители? — прекъснах го аз. — Толкова ли има в Бранинг?

— Три милиона шестстотин и петдесет хиляди от последното преброяване.

Подсвирнах.

— Брей, че навалица.

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

Погледнах към драконите — бяха не повече от двеста.

— Че кой ще поиска да участва в оргия, завършваща с изкуствено осеменяване? — попитах.

— В големите общества — взе да ми обяснява Паяка — нещата се вършат по този начин. Докато не се получи всеобщо балансиране на генетичния резервоар, единственият начин е в непрестанната обмяна на генна информация. Всъщност в Бранинг има далеч повече семейни кланове, отколкото из планините. Въпросът е как да принудиш хората да не раждат повече от едно дете от същия партньор. Лесно ви е на вас по селата — всичко се договаря предварително. В Бранинг, за да си сигурен, нужно е да извършиш цял куп математически изчисления. Има и такива семейства, които не биха се побояли да дублират децата си, стига да им се отдаде подобна възможност. Както и да е, Зелено око върви по свой път и само от време на време току ще изтърси нещо неподходящо и не пред който трябва. Факт е обаче, че не само е различен, но и неприкосновен за Хлапето, от уважавано семейство е и другите гледат да не му се изпречват на пътя. Стоварват цялата вина върху партеногенетичния му произход.