Паулу Коелю - Победителят е сам

Спират в малката зала пред „коридора“. Гостите пристъпват бавно, тъй като веднага зад ъгъла са фотографите и възможността да се появят в някое списание, пък било то и узбекистанско.

— Аз ще мина напред, за да кажа на някои мои познати фотографи коя си. Ако някой те извика по име, обърни се и се усмихни. Така има шанс и останалите да започнат да те снимат. След като някой знае името ти, следователно си важна. Не отделяй повече от две минути за позиране, тъй като това все пак не е червеният килим. Ако искаш да станеш звезда, започни да се държиш подобаващо.

— А защо влизам сама?

— Не зная защо още го няма. Вече трябваше да е тук, в края на краищата той е професионалист. Явно нещо го е забавило.

„Той“ е Знаменитостта. Може да й каже онова, което предполага: „Сигурно е вкарал някоя почитателка в леглото си и не е тръгнал навреме.“ Но това може да нарани начинаещата наивница, която навярно храни илюзия за красива любовна история с партньора си. Не бива да изглежда помръкнала на снимките.

Няма нужда да бъде жесток, нито много дружелюбен. Достатъчно е да изпълни задължението си и веднага след това ще си тръгне. Застава пред нея на опашката и я кара да го следва на няколко метра разстояние.

Габриела изчаква няколко секунди, усмихва се с най-хубавата си усмивка, хваща чантата, както са й показали, изправя гръб и тръгва уверено, подготвена за светкавиците. Зад завоя, в началото на коридора има ярко осветено пространство и бяла стена с логото на спонсора, към която са насочени много обективи.

Продължава да върви, този път опитвайки се да осъзнава всяка своя стъпка. Не иска пак да усети разочарованието от миговете на червения килим, които свършиха, преди да се опомни. Сега моментът трябва да се изживее така, сякаш е филм за живота й в забавен каданс. В един момент апаратите ще започнат да щракат.

— Жасмин! — извика някой. Жасмин? Но тя се казва Габриела!

Спира за част от секундата със застинала на лицето усмивка. Не, нейното име вече не е Габриела. Как беше? Жасмин?

Внезапно чува щракането на фотоапаратите, но те са насочени към някого, който върви зад нея.

— Движи се! — казва един фотограф. — Твоят звезден миг свърши. Не ми стой пред обектива!

Тя не може да повярва. Продължава да се усмихва, но тръгва по-бързо към тъмния тунел, който сякаш започва там, където свършва осветеният коридор.

— Жасмин! Погледни насам! Тук!

Фотографите сякаш са обзети от колективна истерия.

Стига до края на коридора, без никой да си направи труда да извика името й, което отгоре на всичкото съвсем е забравила. Хермафродитът я чака там.

— Не се притеснявай — казва той, като за първи път проявява малко човечност. — Ще видиш как същото се случва и с други хора тази вечер. По-лошо дори, ще видиш как хора, чието име е било викано, сега минават с усмивка и очакват някой да ги снима, но никой не се смилява да ги щракне поне веднъж.

Трябва да прояви хладнокръвие. Да се овладее. Това не е краят на света, демоните не могат да се появят сега веднага.

— Не се притеснявам. В края на краищата започнах едва днес. Коя е Жасмин?

— Тя също започна днес. В късния следобед е сключила с Хамид Хюсеин договор за баснословна сума. Но не става дума за филми, не се притеснявай.

Не се притеснява. Просто й идва да потъне в земята.

Усмихвай се.

Преструвай се, че не знаеш защо толкова много хора се интересуват от твоето име.

Стъпвай така, сякаш минаваш по червения килим, а не като на модно ревю.

Внимавай, след теб вървят други хора, необходимите за снимки секунди вече минаха, продължи нататък.

Ала фотографите не престават да викат името й. Притеснява се, понеже на следващия човек — в действителност на следващата двойка — се налага да чака, докато всички останат доволни, което е невъзможно, тъй като все търсят идеалния ъгъл, уникалната снимка (сякаш това изобщо е постижимо!), поглед, насочен право в техния обектив.

Сега се сбогувай, не преставай да се усмихваш. Продължи нататък.

В края на коридора я обграждат журналисти. Искат да разберат всичко за изумителния договор с един от най-важните дизайнери в света. Иска й се да каже: „Не е вярно.“

— Доуточняваме някои неща — отговаря.

Настояват. Една телевизионна репортерката завира микрофона в лицето й. Пита дали е доволна от новите събития. Да, смята, че ревюто е минало отлично и че следващата стъпка на дизайнерката — споменава името й — ще е участие в Седмицата на модата в Париж.