Паулу Коелю - Победителят е сам

Мъжът извади едно блекбъри от джоба си.

— Ще пратим прессъобщението веднага. То вече е написано. „Развълнувана съм от възможността…“

— Момент. Аз не съм развълнувана. Не зная за какво точно говорите.

Приятелката й започна да редактира текста, заменяйки „развълнувана“ с „радостна“ и „възможността“ с „поканата“. Огледа внимателно всяка дума и всяко изречение. Настоя да споменат някаква абсурдна цена. Те не се съгласиха, можели да предизвикат инфлация на пазара, ако го сторят. Значи няма сделка, беше отговорът. Двамата мъже се извиниха, излязоха отвън, говориха по мобилните си телефони веднага след това се върнаха. Щели да кажат нещо неясно — договор за сума, надхвърляща шестцифрено число. Ръкуваха се и с двете, смотолевиха някакви комплименти за колекцията и модела, прибраха компютъра и принтера в чантата и настояха да запишат на мобилния телефон на единия формално съгласие, за да имат някакво доказателство, че преговорите за Жасмин са били успешни. Излязоха със същата бързина, с която влязоха, като я помолиха да не се бави повече от петнайсет минути — партито било част от току-що сключения договор.

— Приготви се за партито.

— Ти нямаш право да вземаш решения за живота ми. Знаеш, че не съм съгласна, а дори нямах възможност да изразя собственото си мнение. Не искам да работя за друг.

Жената отиде при роклите, които бяха разхвърляни из стаята. Избра най-красивата — бяла, с избродирана пеперуда. Известно време се чуди кои обувки и чанта да вземе, но бързо реши — нямаше време за губене.

— Не казаха, че трябва да си облечена с XX тази вечер. Така ще имаме възможност да покажем нещо от моята колекция.

Жасмин не можа да повярва на ушите си.

— Само заради това ли го направи?

— Да. Само заради това.

Двете бяха една срещу друга и никоя не отместваше поглед.

— Лъжеш.

— Да. Лъжа — прегърнаха се.

— Още от онзи ден на плажа, когато направихме първите снимки, аз знаех, че този ден ще дойде. Малко се забави, но ти сега си на деветнайсет, достатъчно зряла, за да приемеш предизвикателството. И други са ме търсили по същата причина. Аз винаги казвах „не“, но се питах дали не е от ревност и страх да не те загубя, или защото още не си готова. Днес, когато видях Хамид Хюсеин сред публиката, знаех, че не е там само за да отдаде почитта си на Ан Саленс. Знаех, че има нещо друго предвид и това можеше да си само ти.

Получих съобщение, че иска да говори с нас. Не знаех какво точно да правя, но дадох името на нашия хотел. Не бях изненадана, когато дойдоха тук с предложението си.

— Но защо го прие?

— Защото който обича, дава свобода. Ти имаш много по-голям потенциал от онова, което аз мога да ти предложа. Благославям стъпките ти. Искам да имаш всичко, което заслужаваш. Ще продължим да сме заедно, защото моето сърце, моето тяло и душа ти принадлежат. Но ще запазя независимостта на марката си, въпреки че зная колко важно е да имаш покровител. Ако Хамид беше дошъл при мен и ми беше предложил да купи моята марка, нямаше да имам никакъв проблем да му я продам и да отида да работя за него. Но преговорите не бяха заради моя талант, а заради теб. Щях да нараня достойнството си, ако бях приела тази част от предложението.

Тя я целуна.

— Не мога да приема. Когато те срещнах, бях просто едно уплашено момиче, една страхливка, която беше дала фалшиви показания, нещастна, че оставих престъпника на свобода, дори мислех за самоубийство. На теб дължа всичко, което стана в моя живот.

Приятелката й я помоли да седне пред огледалото. Преди да започне да й прави прическата, я погали по косата.

— Когато те срещнах, аз също бях изгубила желанието си за живот. Бях зарязана от мъжа си, който срещна по-млада жена — по-красива от мен и по-богата. Бях принудена да се занимавам с фотография, за да оцелявам, прекарвах съботите и неделите вкъщи, четейки, ровейки из интернет или гледайки стари филми по телевизията. Голямата ми мечта да стана дизайнер изглеждаше все по-непостижима, защото не можех да намеря необходимите пари, а вече не издържах да тропам по врати, които не се отварят за мен. Нито можех повече да говоря с хора, които не ме слушат.

Точно тогава се появи ти. През онези дни в края на седмицата, трябва да си призная, аз мислех само за себе си. В ръцете си имах рядко срещана скъпоценност, можех да направя състояние, ако подпишехме договор за изключителни права. Предложих ти да стана твоя агентка, помниш ли? Но това не идваше от необходимостта да те пазя от света, намеренията ми бяха толкова егоистични, колкото са и тези на XX в момента. Щях да се възползвам от съкровището си. Щях да забогатея от снимките.