Паулу Коелю - Победителят е сам

В края на краищата, независимо от всичко това е нейният щастлив ден и той включва възможността да срещне нова любов.

Съдебният лекар, комисарят, детектив Савой и още един човек — който не се представи, но бе доведен от комисаря — седят на една маса.

Задачата им не е да обсъждат последното престъпление, а да подготвят изявление за пред журналистите, които се тълпят пред болницата. Този път току-що е починала една световна Знаменитост, известен режисьор е в интензивното отделение, а новинарските агенции по цялата планета навярно са дали ултиматуми на своите пратеници — или да се доберат до нещо конкретно, или ще ги уволнят незабавно.

— Съдебната медицина е една от най-древните науки на планетата. Благодарение на нея хората са могли да разпознават много от характеристиките на отровите и да създават съответните противоотрови. Въпреки това кралете и благородниците са предпочитали винаги да имат някой, който „официално опитва храната им“, та да избегнат непредвидените от лекарите изненади.

Савой вече се е срещал с „умника“. Този път оставя комисарят да поеме инициативата и да прекъсне демонстрацията на ерудираност.

— Престанете да изтъквате знанията си, докторе. В града има престъпник, който е на свобода.

Лекарят не се впечатлява.

— Като съдебен лекар нямам право да казвам как се е случило едно убийство. Нямам право да изказвам мнения. Аз трябва да определя причината за смъртта, използваното оръжие, идентичността на жертвата, приблизителния час, когато е било извършено престъплението.

— Виждате ли някаква връзка между двете убийства? Има ли нещо, което може да свърже убийството на продуцента с това на актьора?

— Да. И двамата са работили в киното!

Смее се. По лицата на останалите трима не трепва и един мускул, хората в тази стая нямат никакво чувство за хумор.

— Единствената връзка е, че и в двата случая са били използвани силно токсични вещества, които поразяват организма с впечатляваща скорост. Същевременно голямата изненада при второто убийство е начинът, по който е бил опакован цианид. Пликът е бил с вакуумиращо фолио отвътре, разкъсващо се лесно при отварянето му.

— Може ли да е бил подготвен тук? — пита четвъртият мъж. Говори френски с чуждестранен акцент.

— Може. Но би било доста трудно, тъй като става дума за сложна манипулация и който я е извършил, е знаел, че е с цел убийство.

— Тоест не го е направил убиецът, така ли?

— Съмнявам се да е той. Почти е сигурно, че е било възложено на специален човек. В случая с курарето може самият престъпник да е топнал иглата в отровата, но що се отнася до опаковането на цианида, трябват по-специфични методи.

Савой мисли за Марсилия, за Корсика, за Сицилия, за страните от Източна Европа, за терористите от Близкия изток. Извинява се и излиза от стаята за момент, обажда се в Европол. Обяснява колко е сериозно положението. Моли да направят пълно проучване на лабораториите, в които може да се произведе химическо оръжие от такъв вид.

Свързват го с някого, който казва, че същата молба е била отправена и от научен център в САЩ. Какво става?

— Нищо. Моля да ми отговорите, щом намерите някаква следа. И дано откриете тази следа в близките десет минути.

— Невъзможно — казва гласът от другата страна на линията. — Ще ви се обадим, щом имаме готов отговор, нито по-рано, нито по-късно. Трябва да отправим искане за…

Савой веднага прекъсва и отива да се присъедини към групата.

Бюрокрация.

Май това е фикс идея на всички, работещи в сферата на обществената безопасност. Никой не иска да рискува да направи и една стъпка, преди да получи всички възможни гаранции, че висшестоящите му одобряват неговите действия. Мъже, пред които е стояла блестяща кариера, които са започнали да работят с вдъхновение и изобретателност, стоят ужасени в някой ъгъл, знаейки, че се намират пред сериозни предизвикателства и че трябва да действат бързо, но и че трябва да уважават йерархията, пресата е готова да обвини полицията в бруталност, данъкоплатците се оплакват, че нищо не се решава — затова е най-добре отговорността да се прехвърли на някого, който стои по-горе.

Обаждането му не е нищо повече от постановка, той вече знае кой е убиецът. Ще го залови сам, без някой да може да обере лаврите по разрешаването на най-сложния полицейски казус в историята на Кан. Трябва да запази самообладание, но безумно му се иска това съвещание да свърши час по-скоро.