Паулу Коелю - Победителят е сам

— Визията е важна. Тоест тялото и лицето да казват повече от думите. Погледът да е твърд, главата вдигната, раменете леко отпуснати. Изопнатите рамене издават напрежение, което е сигурна индикация, че не сме наясно какво се случва.

— Да, господин комисар.

Излизат и отиват на входа на Института по съдебна медицина. Прожекторите се насочват към тях, микрофоните се приближават, хората започват да се блъскат. След няколко минути безредието започва да изглежда по-подредено. Комисарят вади листа от джоба си.

— Известният актьор е бил убит с цианид. Тази смъртоносна отрова може да се приложи по няколко начина, но в този случай е била под формата на газ. Кинорежисьорът ще бъде спасен. Отравянето му е плод на случайност — влязъл е в стаята, когато във въздуха все още е имало следи от продукта. Охраната е забелязала на своите монитори, че един мъж минава по коридора, влиза в един от апартаментите, пет минути по-късно излиза на бегом и пада в коридора на хотела.

Пропуска факта, че въпросната стая не се вижда от камерите. Пропускът не е лъжа.

— Охраната е действала бързо, веднага е пратила лекар. Когато той се приближил, усетил, че се носи миризма на бадеми, но газът вече се е бил разсеял и не е причинил поражения. Полицията е дошла на мястото на инцидента само след пет минути и е отцепила района, повикана е линейка, лекарите са носели кислородна маска и са успели да окажат първа помощ.

Савой наистина започва да се впечатлява от непринудеността на комисаря. Дали на такива постове не са длъжни да изкарат и курс по връзки с обществеността?

— Отровата е дошла в пощенски плик, надписан с почерк, за който все още не можем да кажем дали е мъжки или женски. Вътре е имало лист.

Пропуска да каже, че за запечатването на плика е използвана възможно най-сложната технология. Съществува шанс едно на милион някой от присъстващите журналисти да знае, въпреки че по-късно подобни въпроси ще са неизбежни. Пропуска да каже, че друг мъж от киноиндустрията е бил отровен същия следобед. Очевидно всички смятат, че известният дистрибутор е умрял от сърдечен удар, въпреки че никой, абсолютно никой не е давал лъжлива информация за това. Добре че понякога пресата — от мързел или от нехайство — стига до собствени заключения, без да безпокои полицията.

Следва първият въпрос:

— Какво е пишело на листа?

Комисарят обяснява, че не може да разкрие това сега, то е следствена тайна. Савой започва да вижда посоката, в която комисарят тласка въпросите и му се възхищава — този човек наистина заслужава поста си.

— Възможно ли е да става дума за престъпление от страст? — пита някой друг.

— Всичко е възможно. Извинете, господа, но трябва да се връщаме на работа.

Качва се в полицейската кола, пуска сирената и потегля с пълна газ. Савой отива при своята кола, гордее се с комисаря. Чудесно! Вече си представя новините, които ще потекат в ефира след малко:

„По всяка вероятност е станал жертва на престъпление от страст.“

Вече нищо не може да се мери с провокирания от новото убийство интерес. Популярността на жертвата е толкова голяма, че другите смъртни случаи остават в сянка. На кого му пука за едно бедно момиче, вероятно наркоманка, намерено на пейка на площада? Какво значение има, че един дистрибутор с боядисана коса е получил сърдечен удар по време на някаква промоция? Какво има да се коментира по едно убийство — също от страст, — при което и жертвата, и извършителят са напълно непознати и никога не са били в светлината на прожекторите? Медиите всеки ден съобщаваха за такива случаи, но преставаха да се интересуват повече от тях, освен ако жертвата не беше…

… световна Знаменитост! Един пощенски плик! Вътре лист, на който е написано нещо!

Пуска сирената и потегля в посока, обратна на управлението. За да не буди подозрения, използва радиото в колата. Включва се на честотата на комисаря.

— Поздравления!

Комисарят също се гордее със себе си. Спечелили са няколко часа, може би дни, но и двамата знаят, че съществува сериен убиец, със специални оръжия, от мъжки пол, с прошарени коси, хубаво облечен, около четирийсетгодишен. Опитен в изкуството да убива. Който може и да се задоволи с вече извършените престъпления, но може и да удари отново, във всеки един момент.

— Пратете агенти на всички партита — нарежда комисарят. — Търсете мъже, които са сами и отговарят на това описание. Не ги изпускайте от очи. Повикайте подкрепления, искам цивилни полицаи, дискретни, с дънки или официални костюми, така че да се сливат със средата. На всички партита, повтарям. Дори да се наложи да мобилизираме пътните полицаи.