Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Не беше ли това първата стъпка към разрешаването на загадката? Бяха ли Казанова и Джентълмена близначно сдвоени? Заедно ли работеха? За какво им беше тази гнусна игричка? И що за игра е това?

— Дай да потрошим баровските му прозорци с крика на колата — предложи Кейт. Тя се чувстваше по същия начин.

Искаше ни се да видим сметката на тези пораснали Лепълд и Луб.

Стрелката на часовника стигна и отмина осем часа. Може би доктор Уил Рудолф не беше Джентълмена. Репортерката на „Лос Анджелис Таймс“ Бет Либерман може би беше сгрешила. Сега вече нямаше как да я попитаме.

Двамата с Кейт дърдорехме за „Лейкърс“ без Меджик Джонсън и Карим, за последния албум на Арон Невил, за съвместния живот на Хилари и Бил Клинтън, за предимствата на „Джонс Хопкинс“ пред медицинския колеж в университета на Северна Каролина.

Помежду ни все още прелитаха странни искри. Бях направил няколко неофициални терапевтични сеанса с Кейт и веднъж я бях хипнотизирал. Освен това се боях от лумването на какъвто и да било огън между нас. Какво ми ставаше? Време беше да започна живота си отначало, да преодолея загубата на Мария. Бях си помислил, че съм открил нещо прекрасно в една жена на име Джези Фланаган, но тя остави в мен празнота, която едва ли щях да запълня.

Най-сетне се разговорихме с Кейт на теми, по-близки до сърцето. Тя ме попита защо така се притеснявам от нови връзки (защото жена ми почина; защото последната ми връзка се оказа пълен провал; заради двете ми деца). Аз я попитах защо се опасява от стабилни връзки (страхувала се, че ще умре от рак на яйчниците или белия дроб като сестрите си, че любовникът й може да умре или да я изостави, тоест, че тя ще продължи да губи близки хора).

— Лика-прилика сме — поклатих глава накрая и се засмях.

— Може би и двамата изпитваме ужас да не изгубим някого отново — каза Кейт. — Може би е по-добре да обичаш и да губиш, отколкото да се страхуваш.

Преди да успеем да навлезем в същността на трънливия въпрос, доктор Уил Рудолф най-сетне се появи. Погледнах часовника на пулта за управление. Беше единайсет и двайсет.

Беше се изтупал само в черно и явно отиваше на купон. Идеално скроен блейзер, поло, прилепнали панталони, шикарни каубойски ботуши. Този път се качи в бял рейндж роувър. Изглеждаше гладко обръснат. Вероятно беше подремнал. Завидях му за това.

— Черно върху черно за добрия чичко доктор — каза Кейт с напрегната усмивка. — Убийствено облекло, а?

— Може би е канен на вечеря — рекох. — Това се казва кошмарна идея. Вечеря с жените и после ги убива.

— Така поне прониква без проблеми в жилищата им. Какъв мръсник. Двама невероятни мръсници на свобода.

Запалих мотора и последвахме Рудолф. Не виждах агентите на ФБР, но бях сигурен, че са наблизо.

Бюрото все още не беше привлякло местната полиция в акцията. Това бе опасна игра, но не и безполезна от гледна точка на ФБР. Те се смятаха за най-добрите във всяко отношение, както и за последна инстанция. Бяха решили, че това е криминален купон на територията на няколко щата и следователно влиза в техния периметър на действие. 15 15 Когато престъплението е извършено в рамките на един щат, то е от компетенция на щатската полиция. ФБР има право да действа, когато става дума за повече от един щат или когато престъплението е „федерално“, например отвличане. — Б.ред. Някой в Бюрото беше заложил много на този случай.

— Вампирите винаги ловуват през нощта — каза Кейт, когато се отправихме към южната част на града. — Точно такива чувства навява тази история, Алекс. „Джентълмена“ от Брам Стокър 16 16 Авторът на „Дракула“. — Б.ред. . Една истинска история на ужасите.

Знаех какво изпитва. Аз не правех изключение.

— Той е чудовище. Само дето сам е създал себе си. Както и Казанова. Това е друга обща черта. Брам Стоукър, Мери Шели — те са писали само за чудовища в човешки облик, които се скитат по света. Сега пред нас са двама ненормални, които материализират извратените си фантазии. Ама че страна…

— Или я обичай, или я напускай — каза Кейт напевно и ми намигна.

Бях минал през достатъчно такива полицейски акции в кариерата си, та бях станал доста добър. Пресметнах, че съм станал поне кандидат на науките в следенето по време на случая „Сонеджи — Мърфи“. Доколкото виждах, засега феберейските служби на Западното крайбрежие не падаха по-долу.

Агентите Асаро и Косгроув се обадиха по радиото още щом потеглихме. Те ръководеха екипа, който следеше Уил Рудолф. Все още не знаехме дали той е Джентълмена. Нямахме доказателство. Сега-засега не можехме да посегнем върху доктор Рудолф.