Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Но латинските права въобще не представляват това, което си мислиш, Публий Рутилий! В най-добрия случай те позволяват на човек да се чувства своего рода гражданин втора класа, но без никакво право на глас при изборите за римски магистрати.

— Да, така е. Но не можеш да отречеш, че в латинските градове петнайсет години след въстанието във Фрегеле нещата са се променили твърде много, и то все за добро — държеше на своето Рутилий Руф. — Всеки, който е бил на висш административен пост в някой от тези градове, получава автоматично пълно римско гражданство както за себе си, така и за семейството си.

— Знам, знам. Но това означава, че вече във всеки латински град се е създало едно здраво ядро от римски граждани, което занапред ще продължава да се разраства. При това законът се е погрижил тези римски граждани да не са кои да е, а да бъдат подбирани точно такива, каквито са ни нужни — хора със собственост и влияние в средите, където са се издигнали, хора, на които можем да разчитаме, щом трябва да се избере правилният за Рим път.

Рутилий Руф погледна изпод вежди приятеля си.

— И според теб къде е грешката?

— Знаеш ли, Публий Рутилий, макар да си свободомислещ и прогресивен по някои въпроси, дълбоко в душата си си останал един загубен римски аристократ от типа на Гней Домиций Ахенобарб 4 4 Гней Домиций Ахенобарб — консул в 122 г. пр.Хр., противник на реформационната политика на Гай Гракх. — Б.пр. ! — сопна му се Марий, който щом се разгорещеше, не мереше много-много думите си. — Защо не искаш да проумееш, че Рим и Италия представляват едно цяло, в което и двете страни трябва да са равнопоставени?

— Защото няма нищо такова — на свой ред започна да се поизнервя Рутилий Руф. — Погледни се, Гай Марий! Как така насред самия Рим можеш да защищаваш каузата за политическата му равнопоставеност с италийците? Рим не е Италия! Да не би на Рим така да му е паднало отгоре, първенството сред всички градове в света? Да не би да си го е извоювал с оръжието на италийците? Рим е нещо различно!

— Искаш да кажеш, че Рим е нещо повече — кимна Марий.

— Да! — размахваше ръце Рутилий Руф. — Рим е Рим. Рим е нещо повече.

— Не ти ли е минавало през ума, Публий Рутилий, че ако някой ден Рим приеме като част от себе си цяла Италия — ако щеш дори и отсамалпийска Галия, — ако сподели с нея своята световна хегемония, то от това могъществото му само ще нарасне?

— Глупости! По този начин Рим просто ще престане да бъде Рим.

— И следователно ще загуби превъзходството си…

— Разбира се.

— Но настоящето положение на нещата си е чист фарс — не отстъпваше Марий. — Погледни само: цяла Италия е заприличала на шахматна дъска. Области с пълноправно гражданство, области с латински права, области само със статут на съюзници, и всичко това объркано до немай-къде. Латински градове като Алба Фуценция и Езерния, обградени от всички страни от марси и самнити, колонии с пълен граждански статут, съществуващи в самото сърце на Галия — как искаш при тези условия да се изгради истински съюз около Рим?

— Разпръсването на римски и латински колонии из Италия е единственият начин да държим под контрол всички народи на полуострова. Онези, които са получили пълното римско гражданство или са били дарени със статут на латински градове, никога няма да ни изменят. Просто не биха имали изгода, като се има предвид алтернативата.

— Искаш да кажеш, като се има предвид, че Рим ще им обяви война — допълни мисълта му Марий.

— Е, не бих се изхвърлил чак дотам — отстъпи Рутилий Руф. — По-скоро подобна измяна би довела до отнемането на известни привилегии, които никоя римска или латинска община не би искала да изгуби. Да не говорим за загубата на политически и обществени позиции.

— За теб всичко се съсредоточава в думата „дигнитас“.

— Точно така.

— И вярваш, че ако някой ден назрее идеята за създаване на италийски съюз без и срещу Рим, влиятелните кръгове в тези римски и латински общини ще се обявят против?

Рутилий Руф беше направо шокиран от току-що изказаното съмнение.

— Гай Марий, какви са тези позиции, които защищаваш? Ти не си Гай Гракх, нито тепърва ще ставаш реформатор!

Марий скочи на крака и закрачи неспокойно напред-назад пред пейката. В един миг хищните му очи изпод гневно смръщените му вежди се обърнаха към дребничкия Рутилий, който се беше свил, сякаш очакваше да бъде нападнат.

— Прав си, Публий Рутилий, не съм реформатор, а да се спряга името ми редом с това на Гай Гракх, би било направо смешно. Но аз съм практично мислещ човек и ми се ще да вярвам, че съм надарен с достатъчно прозорливост и съобразителност. Освен това не забравяй, че аз не съм римлянин по рождение, както всеки кореняк римлянин не пропуска случай да ми напомни. И, да ги наречем, селските ми корени ми помагат да виждам нещата от гледна точка, по-различна от тази на традиционното римско мислене. Виждам достатъчно надалеч, за да предскажа сериозни неприятности с шахматната дъска на Италия. Имаш думата ми, Публий Рутилий, имаш думата ми! Защото преди няколко дни внимателно слушах исканията на италийските пратеници и не ми беше трудно да надуша нещо ново из въздуха. За доброто на Рим се надявам, че идните няколко години римските консули ще постъпват по-мъдро с войските, пратени им от италийските съюзници, и няма да се разпореждат с тях нехайно като предшествениците им.