Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Но той скоро възвърна деловия си вид и мина по същество:

— Всъщност сега ме занимава съдбата на децата ми. Дъщерите ми, Гай Марий, не разполагат с никаква зестра ! Не мога да им осигуря дори най-скромна рента, защото и нея ще трябва да плащат синовете ми. Това означава, че дъщерите ми нямат никаква възможност да се омъжат за хора от своята среда. Прощавай, Гай Марий, ако с тези думи те засягам. Нямах предвид хора като теб, а исках да кажа… — Махна безпомощно с ръце. — Най-добре да си започна изречението отначало. Искам да кажа, че ще трябва да дам дъщерите си на хора, които не харесвам, не уважавам и с които не искам да имам нищо общо. Не че бих ги омъжил за някой патриций, ако и той не ми харесва! Желанието ми е те да открият в съпруга си свестен, разбран и достоен мъж. Но при това положение нямам възможност да избирам. Онези, които ще се предложат за кандидати за дъщерите ми, ще представляват жалки, самонадеяни неблагодарници, които по-скоро бих изритал в задника, камо ли да им подам ръка. То е като да си богата вдовица: никой честен човек няма да те поиска от страх да не го заклеймят, че се е оженил заради богатството й, така че в края на краищата ще се омъжиш за онзи, който наистина те желае само заради него.

Цезар се обърна и провеси крака над ръба на кушетката.

— Имаш ли нещо против, Гай Марий, ако излезем да се поразходим в градината? Знам, че е студено, но ще се облечем. Тази вечер не беше никак лесна за мен, а и продължи доста дълго. Ако останем така, съвсем ще се схвана.

Безмълвно Марий се наведе, вдигна обувките на Цезар, нахлузи ги на краката му и ги завърза с лекота, на която бяха способни само хора, организирани като него. После обу и своите и хванал под ръка домакина си, се надигна от ложето.

— Ето това най-много ми харесва у теб — обърна се към него Цезар. — Никога не задаваш излишни въпроси.

Перистилът беше малък, но затова пък притежаваше очарование, което рядко се срещаше другаде. Въпреки сезона атмосферата от лятото се беше запазила, като сред вечнозелените храсти се забелязваха и ароматични треви, които изпълваха въздуха със свежест и благоухание. С удоволствие Марий отбеляза, че Юлий Цезарите са запазили някои привички, останали от времето, когато предците им са живеели по-близо до природата: под самия ръб на стрехите, където можеха да бъдат напичани от слънцето, без да се мокрят от дъжда и снега, бяха окачени да се сушат стотици тънки връзчици бълхавче, досущ като в родния му дом в Арпинум. Към края на януари щяха да се готови и робите щяха да ги поставят из цялата къща, по ъглите и в раклите за дрехи, за да държат надалеч бълхите, молците и всякаквите други гадини. За бълхавчето се знаеше, че трябва да се бере по време на зимното слънцестоене, след което да се остави да изсъхне, но Марий не си беше представял, че в Рим някой още ще си спомня за това полезно растение.

Специално заради гостенина бяха запалени полилеите, висящи от тавана на колонадата край градината, които съпровождаха с меката си светлина разхождащия се, преди той да се е изгубил сред сумрака на алеите, озарени от магическото сияние на малките бронзови лампи с абажури от тънък, почти прозрачен мрамор с цвят на кехлибар. Дъждът беше спрял, но от клоните на храстите падаха едри капки студена вода, а заради влагата, задържала се из въздуха, от устата на двамата мъже излизаше пара.

Те като че ли не обръщаха внимание на пронизващия студ. Хванати под ръка (двамата бяха равни по ръст и им беше по-удобно да вървят така), те прекосиха градината и застанаха пред малкия шадраван в средата й. Насреща им гордо се пъчеха четири каменни дриади с факли в ръце, но понеже беше зима, фонтанът не работеше и басейнчето зееше празно.

„Това — помисли си Гай Марий (чийто шадраван беше пълен с вода и през зимата благодарение на специална отоплителна система), — е истинско ! Никой от тритоните, делфините и изкуствените ми водоскоци не може да ме трогне тъй, както тази реликва от стари времена.“

— И така, допада ли ти идеята да се ожениш за някоя от дъщерите ми? — попита Цезар, който се опитваше в гласа му да прозвучи известно напрежение, сякаш не знаеше какъв ще бъде отговорът.

— Да, Гай Юлий, допада ми, и то много — отвърна му Марий, който отдавна беше взел решение.

— Ще ти бъде ли тъжно да се разделиш със сегашната си съпруга?

— Ни най-малко — увери го той, изкашля се и на свой ред попита: — А какво искаш ти от мен, Гай Юлий, в замяна на дъщеря си и името, което тя ще ми донесе?