Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Е, да започваме!

Думите му обаче бяха посрещнати с пълно мълчание. Никой от присъстващите не помръдна, нито издаде с гримаса какво мисли. Дори Мариевият колега Гай Флавий Фимбрия и досегашният консул Публий Рутилий Руф (Гней Малий Максим беше пратил известие, че е болен) седяха безмълвни.

— Какво ви става? — зачуди се Марий.

От тълпата се показа Сула, който беше свалил парадните си, сребърни доспехи и се бе облякъл в тога, както подобава за случая. На лицето му бе изписана широка усмивка, ръката му се протягаше в приятелски жест, в който всеки можеше да открие живо свидетелство за лоялните чувства на квестора към своя началник.

— Гай Марий, Гай Марий, съвсем си забравил! — възкликна той на висок глас, а в същото време се доближи до Марий и като го стисна здраво за ръката, му прошепна на ухото: — Иди се преоблечи, човече!

Марий си отвори устата да му възрази нещо, но в същия миг погледът му улови доволното изражение на Метел Нумидик. Внезапно бъдещият консул допря ръка до лицето си, свали я и изгледа червените петна по дланта си.

— Богове! — едва не се хвана за главата Марий. — Простете ми, уважаеми назначени отци — обърна се отново към сенаторите той. — Знам, че много съм се разбързал да се срещна с германите, но постъпката ми е направо смешна! Моля ви още веднъж да ми простите. Ще се върна възможно най-скоро. Един римлянин, пък ако ще и триумфатор, не може да носи знаците на своята власт на заседание на Сената, щом то се провежда в рамките на помериума .

И с бърза крачка Марий се устреми през Азилума към Аркс, без да забрави да благодари през рамо на Сула.

Сула се отдалечи от тълпата на безмълвните зрители и хукна да го догони; общо взето, тогата е крайно неудобна дреха да тичаш с нея, но той притежаваше нужната грация движенията му да изглеждат дори по-естествени от обикновено.

— Наистина ти благодаря — повтори му Марий, щом квесторът го настигна. — Но в крайна сметка какво толкова? По-добре ли ще им е на всички тези да мръзнат един час на открито, докато аз се мъча да измия тая гадост от лицето си и да си сложа тога претекста !

— За тях това има голямо значение — възрази Сула. — Както и за мен самия. — Макар и по-късокрак, той постоянно изпреварваше Марий. — Подкрепата на сенаторите ще ти бъде нужна, Гай Марий, така че, моля те , не ги предизвиквай повече днес! На никого не направи приятно впечатление, че смесваш триумфа си с официалната новогодишна церемония, затова нищо няма да спечелиш, ако им го натякваш!

— Добре, добре! — призна се за победен Марий. Бяха стигнали до стълбата, която водеше от върха на Аркс право до задния вход на Мариевия дом. И двамата взимаха по три стъпала наведнъж, а Марий се втурна с такъв устрем през вратата, че чак помете на земята пазача, който закрещя от ужас.

— Мълчи, глупако, не съм гал, пък и те идваха насам преди триста години, не сега! — опита се да го успокои господарят му и с пълен глас започна да вика личния си прислужник, жена си и отговарящия за банята.

— Всичко е готово — посрещна го със спокойна усмивка Юлия, най-добрата съпруга в цял Рим. — Предполагах, че както винаги ще пристигнеш забързан. Банята ти е стоплена, всички чакат на услугите ти, така че тичай, Гай Марий. — Сетне тя се обърна към Сула: — Добре дошъл, братко мой. Навън май доста е застудяло, а? Защо не отидеш в стаята ми да се постоплиш малко на мангала, докато ти приготвя чаша греяно вино?

— Права си, навън е голям студ — съгласи се той, когато домакинята се върна с чашата живителна течност и му я подаде. — Вече свикнах с горещините в Африка. Докато търчах да гоня великия ти съпруг, си казах, че това ще ме постопли, но сега усещам, че здравата съм премръзнал.

Юлия го изгледа изпитателно.

— Какво се е случило?

— О, не, ти си жена , какво ще ти обяснявам? — опита се да се измъкне Сула, но в гласа му прозвуча известна горчивина.

— Ти ги остави тия, Луций Корнелий — настоя тя, — и ми кажи какво се е случило.

Сула се усмихна кисело и поклати глава.

— Знаеш ли, Юлия, обичам този човек, доколкото изобщо мога да обичам някого, но понякога ми иде и него да го пратя на удушвача в Тулианум!

Юлия се изкикоти.

— И на мен са ми минавали подобни мисли през главата — опита се да успокои гостенина си. — В крайна сметка, какво толкова чудно? Мъжът ми е велик човек, а с великите трудно се излиза наглава. Какво е направил днес?

— Реши да встъпва в длъжност, облечен в дрехите си на триумфатор — обясни Сула.