Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Скоро обаче се върнаха ликторите от Лаутумийския затвор, а малко зад тях се показа и Луций Еквиций, когото тълпата просто беше подбрала от тъмницата и без особени церемонии връщаше обратно на рострата. Значението на тази постъпка беше повече от ясно за човек като Марий: „Аз съм гладен, вместо да криеш храната от погледа ми, най-добре ми напълни кофата.“ Кофата, която сега се претворяваше в това треперещо от страх човече, Еквиций, на което му се искаше само да се махне възможно най-скоро от Форум Романум.

Междувременно Сатурнин бързаше да си спечели нужните за преизбирането му гласове. Явно започваше да се тревожи, че в последния момент някаква неочаквана промяна може да го лиши от желаното трибунство. В главата му се въртяха всякакви налудничави мисли за бъдещето, за силата и величието на тълпата, за начина, по който тя изразяваше възхищението си от него самия. Когато множеството поздравяваше Луций Еквиций, то всъщност поздравяваше покойния Тиберий Гракх. Когато поздравяваха този изкуфял глупак Гай Марий, правеха от признателност към победителя на варварите. Но нито Еквиций, нито дори Марий можеха да се похвалят с такъв успех пред народа, на какъвто се радваше той . При това тук не ставаше повече дума за боклуците, изпълзели от канавките на Субура, за да слушат предизвикателните му речи! Не, този път Форумът беше изпълнен все с почтени хора, които можеха и да са гладни, но нямаше да нарушат току-така принципите си на римски граждани.

Един след друг кандидатите се качваха на рострата, а трибите гласуваха, докато писарите усилено стържеха по таблиците си, а Марий и Сатурнин внимаваха някъде да не стане грешка. Всичко вървеше като по вода, докато най-накрая не стана време да се реши въпросът с Луций Еквиций. Марий и Сатурнин се спогледаха. Най-накрая Марий се обърна отново към стълбите пред Сената и извика:

— Какво искаш да кажа този път, Гай Цецилий Метел Капрарий Цензор? Настояваш ли отново да откажа на този човек правото да участва в изборите? Или оттегляш възраженията си?

Капрарий погледна безпомощно Скавър, който пък погледна посивелия от болестта си Катул Цезар, който пък се извърна към Ахенобарб Понтифекс Максимус, който гордо отказа да потърси съвета на когото и да било. Настъпи мълчание; тълпата наблюдаваше безмълвно, без да разбира за какво става въпрос.

— Да се яви! — извика от мястото си Метел Капрарий.

— Да се яви — обърна се на свой ред Марий към Сатурнин.

И когато резултатите бяха прегледани, Луций Апулей беше на първо място сред претендентите и получаваше право на трети мандат като народен трибун. Сред избраните бяха Катон Салониан, Квинт Помпей Руф, Публий Фурий и Секст Тиций; на второ място в класирането обаче, само с три или четири гласа зад Сатурнин, идваше Луций Еквиций, някога роб, сега народен трибун.

— Тази година колегията на трибуните ще бъде послушна като роб — изсумтя презрително Катул Цезар. — Не само Катон Салониан, ами и истински освобожденец!

— Републиката е мъртва — съгласи се Ахенобарб Понтифекс Максимус, без да прикрива ненавистта си към Метел Капрарий.

— Е, какво толкова? — изблея Козльо. — Ти на мое място как щеше да постъпиш?

По стълбите на Сената се заизкачваха други сенатори, а въоръжените доброволци на Сула, които вече се бяха освободили от бойното си снаряжение, решиха, че могат да се покажат от Курията. Стълбите пред Сената се смятаха за най-безопасното място наоколо, нищо че по всичко личеше сега, след като героите бяха избрани, тълпата да се разотива мирно и тихо.

Цепион Младши се изплю по посока на Форума.

— За днес довиждане на сганта! — изкриви той лице в кисела гримаса. — Погледнете ги само: крадци, убийци, готови да изнасилят своите дъщери!

— Това не е сган, Квинт Сервилий — сряза го веднага Марий. — Това са римляни като нас, само че бедни и гладни. Никой не е крадец или убиец, но затова пък на всички им е дотегнало да ядат ряпа и овесена каша. Ти само се надявай нашият приятел Луций Еквиций да не им забърка още повече умовете. Дори на тези проклети избори народът се държа достойно, но като гледам как се качват цените на овеса и репите, нищо чудно следващия път да си имаме повече неприятности.

— О, виж, за това няма нужда да се тревожиш! — прекъсна го радостно Гай Мемий, който се радваше, че най-после народните трибуни са били избрани и кандидатурата им на двамата с Марк Антоний Оратор изглеждаше обещаваща. — Нещата се променят още в близките дни. Марк Антоний ми разправяше как нашите агенти в Римска Азия вече били закупили големи количества пшеница от някаква страна на север от Евксинския понт. Всеки момент се очаква първата флотилия от кораби да акостира в Путеоли.