Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Луп и Марий се бяха настанили на лагер встрани от Валериевия път, под самите стени на Карсеоли. Благодарение на Марий, който бе дошъл пръв и за кратко време бе съумял да наеме доброволци за укрепителните работи, лагерът се бе превърнал в същинска малка крепост. Естествено Луп се бе оплакал, че хората му не трябвало да дълбаят изкопи, а да се учат на строева подготовка, но Марий лаконично му бе отвърнал, че така се правят най-лесно мускули. Цепион от своя страна изобщо не се появи в Карсеоли, където стоеше началникът му, обяснявайки поведението си с тягостната атмосфера в палатката на щаба. В което беше напълно прав. Марий добре разбираше, че консулът само чака да се попълни донякъде съставът на армията му, за да тръгне към земите на марсите, и нито за миг не преставаше да го предупреждава. Войниците били напълно неподготвени, трябвали им поне сто дни за обучение, по-рано би било лудост да се пускат в сражение, още повече че екипировката не била особено добро качество. Изобщо нямало да бъде зле, ако Луп се примири с нещата, такива каквито са, да отпише веднъж завинаги легионите на Помпей Страбон и да започне да си гледа работата.

Но ако Луций Цезар страдаше най-вече от нерешителността си, то колегата му беше пълен профан във военното дело. Опитът му беше съвсем краткотраен и подчинените му скоро го причислиха към онези кабинетни генерали, които са родени с убеждението, че римският легион е непобедим и затова е необходимо само да погледнат врага в очите и сражението е вече спечелено. Самият Луп не пестеше обидите си по адрес на италийците, които му вдъхвали най-дълбоко презрение. Доколкото имал мозък в главата си и можел сам да командва, щом Марий успеел да събере нужните четири легиона, той щял незабавно да тръгне на поход срещу марсите. Но Луп си правеше тези сметки, без да взима предвид мнението на самия Марий. Висшият легат от своя страна упорстваше като магаре на мост и не щеше дори да чуе войниците да влизат в бой, преди да ги обучат. Когато един ден Луп му заповяда да поведе легионите към Алба Фуценция, той безцеремонно отказа да се подчини. А неговият отказ бе достатъчен, за да го последват всички младши легати.

Последваха нови писма до Рим, в които легатите бяха обвинени не в неподчинение, а в открит бунт. В основата на бунта стоял не друг, а Гай Марий. Изобщо за всички неразбории в армията му бил виновен Гай Марий.

По тези причини дойде краят на май, а Луп продължаваше да стои на едно място. Най-накрая свика военен съвет и заповяда на Гай Перперна да вземе капуанския легион, да избере най-добре подготвения след него и право по Валериевия път, прекосяващ Апенините, да навлезе в земите на марсите. Целта на експедицията беше Алба Фуценция, която или трябвало да бъде отървана от марсийския обръч, или поне да получи нужните подкрепления за продължителна обсада. Марий отново си позволи да възрази на консула, но този път мнението му остана без последици; Перперна пое на запад начело на два легиона.

Пътят преминаваше през тесни планински проходи, минаващи на височина от около хиляда и триста метра над морското равнище и на много места зимните снегове дори не бяха почнали да се топят. Войниците тракаха със зъби от студ и постоянно недоволстваха, затова Перперна се отказа от първоначалното си намерение да качи съгледвачи на всички по-високи точки край пътя, откъдето да следят за движението на противника. Изглежда, струваше му се по-важно на легионерите да им е топло, отколкото животът им да се намира в сигурност. Публий Презентей търпеливо изчака римските редици да навлязат дълбоко в дефилето и застанал начело на четирите си легиона зажаднели за римска кръв пелигни даде сигнал за атака. Победата беше бърза и лесна. Четири хиляди римски войници останаха да гният от двете страни на Валериевия път, докато пелигните хищно си поделяха оръжията и доспехите; към плячката се прибавяше и оръжието на останалите шест хиляди войници, захвърлили мечове и щитове насред бойното поле, за да не им пречат при безславното бягство. Самият Перперна нагледно доказа, че римският офицер бяга по-бързо от войниците си.

В Карсеоли Луп го лиши от всякакъв чин и го прати да носи позора си в Рим.

— Това беше много глупаво от твоя страна, Лупе — не пропусна случая да го сгълчи Марий, който отдавна се бе отказал да използва почтителното „Публий Рутилий“; колкото и да се налагаше, не можеше да нарича омразния си началник със същото име, с което се обръщаше към най-близкия си приятел. — Не можеш да виниш Перперна. Той никога не е имал възможност да се научи. Грешката е само твоя. Сто пъти ти повтарях — хората не са готови за открит бой. Трябваше да им сложиш за началник човек, който знае да се оправя с новобранци — сиреч мен.