Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Вторият консул като по сигнал скочи на крака и закрещя като обезумял:

— Достатъчно! Достатъчно! Кой си ти, Марк Ливий Друз, който имаш наглостта да водиш към срама и позора най-достойните, най-уважаваните хора сред нас. Това, че италиецът Марий е на твоя страна, е напълно разбираемо, но да повлечеш след себе си самия Принцепс Сенатус. Какво трябваше да чуят ушите ми днес! Дали това, което влезе в тях, беше изречено наистина от устата на най-достойните сенатори в Рим?

— Питай се по-скоро какво е трябвало да помирише носът ти! — подвикна му заядливо Антоний Оратор. — Дали вонята, която цял живот е влизала в него, наистина се е носела от собственика му?

— Мълчи ти, италийски любовнико! — сряза го консулът. — Затваряй си устата, да не стане нещо с усмърдялата ти се на италийка главица!

И понеже последното явно бе намек за онази част от мъжката анатомия, която не бе прието да се споменава в Сената, Антоний Оратор реши, че няма какво повече да чака и заплашително се надигна от стола си. Все пак Марий и Крас Оратор, които седяха от двете му страни, бяха достатъчно бързи да го задържат, преди да е счупил главата на Филип.

— Този път мене ще слушате! — ревеше с цяло гърло Филип. — Събудете се, овчи глави, колко още ще търпите подобни мръсотии! Война ли? Че за каква война говорите? Италийците нямат нито оръжие, нито войници, за да воюват! Та те и срещу едно стадо овци не могат да излязат, дори това да сте самите вие!

Откакто бе превърнал заседанието в поредното цирково представление на Сената, и Секст Цезар, и Скавър напразно се опитваха да възстановят реда; най-накрая първият консул кимна към ликторите, които отново бе повикал за всеки случай в залата. Преди обаче те да се доближат до Филип, застанал в самия център на Курията, той демонстративно съблече консулската си тога и я захвърли в краката на Скавър.

— Дръж я, Скавре, предателю! Дръжте я всички, подарявам ви я! Аз отивам в истинския Рим да потърся истинските му управници!

— Също и аз — подкрепи го Цепион и също напусна подиума на магистратите. — Отивам в Кладенеца на комициите да свикам народното събрание!

В Сената отново настъпи пълен хаос, като огромната част от по-незначителните сенатори се защураха като мухи без глави, докато Скавър и Секст Цезар напразно призоваваха към спокойствие, а повечето от онези на предните редове хукнаха подир Филип и Цепион.

В долния край на Форум Романум се бяха насъбрали доста зяпачи, които чакаха с нетърпение да разберат какво е измъдрил Сенатът по този тъй интересен въпрос. Цепион се запъти право към рострата, откъдето обяви, че свиква трибутните комиции, без да се занимава с формалностите, още по-малко с факта, че Сенатът още е в заседание, което по принцип не позволява да се свикват народното или плебейското събрание. Той се впусна в ожесточени нападки по адрес на Друз, който бе дошъл лично да го изслуша от рострата.

— Погледнете го само, предателя! — размахваше ръце Цепион. — Знаете ли какво си е наумил? Да даде пълно римско гражданство на всички мръсни италийци на полуострова. Само да му позволим и всеки прояден от бълхите самнитски овчар, всеки умствено недоразвит пицентинец, всеки смърдящ разбойник от Лукания и Брутиум ще стане римски гражданин! А пък идиотският ни Сенат дотам е стигнал в идиотията си, че още малко и ще гласува пълната си подкрепа на този предател! Но аз няма да го позволя, няма!

Друз се обърна към деветте си колеги трибуни, които го бяха последвали на рострата; никой от тях не можеше да гледа с добро око на Цепионовата провокация, независимо от собственото си несъгласие с предложенията на Друз. Вярно, Цепион беше свикал трибутните комиции, не плебейското събрание, но го бе направил, преди Сената да прекрати заседанието си, а освен това по най-просташки начин бе отнел изконната територия на всеки себеуважаващ се народен трибун. Дори Миниций скърцаше със зъби от недоволство.

— Смятам да сложа край на този фарс — захапа устни Друз. — Вие всички с мен ли сте?

— С теб сме — увери го Сауфей, който беше негов човек.

Друз се изправи отпред на рострата.

— Събранието е свикано незаконно и аз налагам своето вето върху продължаването му!

— Разкарай се от събранието ми, предателю! — ревна в лицето му Цепион.

Но той не му обърна внимание.

— Вървете си по домовете, граждани на Рим! Току-що наложих своето вето над това събрание, което е напълно незаконно! Сенатът още не е разпуснат!