Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Отново към Сената.

Когато на седмия ден от септември Друз отново се яви да говори в Сената, за негова голяма изненада беше посрещнат далеч по-дружелюбно; сподвижниците му бивши консули бяха сторили, каквото могат, и сенаторите бяха повече настроени да слушат от миналия път.

— Това, което римският Сенат и народ трябва да проумее — започна той твърдо, — е, че колкото по-дълго време отказваме да дадем римско гражданство на народите в Италия, толкова повече увеличаваме шансовете си да влезем в открита война с тях. Повярвайте ми, това го казвам напълно отговорно. И понеже предполагам, че мнозина от вас биха се изсмели над воинските качества на съседите ни, нека ви напомня, че всички те в продължение на четиристотин години са се сражавали рамо до рамо с нас, разбира се, когато не сме воювали помежду си. Те добре знаят какво означава Рим да воюва, но също така добре знаят как воюва Рим и от много време насам са се научили да воюват като него. В миналото на Рим му се е налагало да впрегне всички свои сили, за да се справи със съпротивата на един или два от италийските народи — нима някой от вас е забравил за Каудинските теснини 1 1 През 321 г. пр.Хр. на това място, намиращо се в близост до самнитския град Беневентум, самнитът Гавий Понций обкръжава и пленява цяла една римска армия. — Б.пр. ? При това тогава воювахме единствено със самнитите. Преди Араузио най-тежките поражения, които римските легиони са претърпявали, са били тъкмо от самнитите. Питам ви, ако днес същите тези самнити се съюзят с останалите италийски народи и излязат против нас, дали Рим ще може да ги победи?

Отново сякаш вятърът влезе в залата да развее белите тоги на сенаторите, които неспокойно потрепериха от въображаемия хлад. Друз се умълча да чуе сподавените въздишки, които се разнесоха по редовете от двете му страни.

— Знам, голямата част от вас не вярват, че война с Италия е възможна. И то най-малко по две причини. Първата: защото не вярвате, че италийските съюзници могат да намерят достатъчно сериозна причина да се обединят помежду си срещу общия враг. Втората: защото не вярвате, че който и да е от съседните ни народи е готов за война. Дори сред онези, които открито ме подкрепят, има такива, които не могат да си представят, че италийските ни съюзници са готови за война. Всъщност по-правилно ще се изразя, ако кажа, че никой от поддръжниците ми в тази зала не може да си представи една действително въоръжена Италия. Откъде ще намерят италийците оръжие? — чувам ги да питат. Откъде ще намерят екипировка, откъде ще съберат войници? Но аз ви казвам, че те вече са ги намерили ! Италия е готова за война, само чака да й се предостави повод да я започне. Ако ние не дадем на италийците гражданство, те ще ни унищожат.

Друз замълча и разпери лице в красноречив жест.

— Дълбоко съм убеден, че всеки от вас, римски сенатори, би нарекъл подобна война гражданска . Да, гражданска, защото ще представлява сблъсък между братя. Сблъсък, който ще се води на нашата земя — същата земя, която и италийците смятат за своя. С какво ще оправдаем пред потомците си тази война, която ще ни разори, ще ги лиши от наследството, което иначе биха получили? Нима ще им прозвучат убедително доводите, които ми представяте, за да ме оборите? В гражданските войни победители няма. И плячка няма. Няма и пленници, които бихме могли да продадем в робство. Чуйте какво ви казвам и се замислете над него с цялата сериозност, която въпросът изисква. Никой не ни пита как чувстваме нещата, на какви принципи трябва да се подчиним, за да ги приемем или не. Това, което се опитвам да направя, е да спася Рим от назряващата гражданска война.

Този път като че ли Сенатът наистина се заслуша. Или поне така му се искаше на Друз. Дори Филип, който не криеше яда си и постоянно си мърмореше под носа, не посмя да прекъсне противника си. И което беше още по-многозначително — дори иначе словоохотливият Цепион мълчеше. Освен ако това не беше някаква нова тактика, възприета от двамата през шестте дни между двете заседания; или пък елементарна предпазливост от страна на претора, който не искаше на свой ред да си отиде с подут нос.

Щом Друз свърши с речта си, в негова подкрепа последователно се изказаха Скавър, Крас Оратор, Антоний Оратор и Сцевола. Те също бяха изслушани внимателно от колегите си.

Но когато думата беше взета от Гай Марий, в залата настанаха същите вълнения като предния път. Друз вече предчувстваше победата си, когато се разбра какъв е бил планът на Филип и Цепион.