Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Мисля, че си напълно прав, Луций Сула — кимна утвърдително Катул Цезар.

— И аз съм съгласен — подкрепи го Луций Цезар.

— Ако разпродадем Купеденис, това ще доведе до увеличени наеми за търговците на цветя и подправки — напомни им Антоний Оратор. — Ще ни намразят!

Но Сула като че ли се беше сетил за друг изход от положението.

— Ами какво ще кажете да заемем отнякъде пари?

— Откъде? — изгледа го подозрително Мерула.

— От римските храмове. Ще им се изплатим с дял от плячката. Нека само ги изброим: на Юнона Лицина, на Венера Либитина, на Ювента, на Церера, на Юнона Монета, на Великата майка, на Кастор и Полукс, на Юпитер Статор — той си ги има два, — на Диана, на Херкулес Музарум, на Херкулес Оливарий… всички те са от богати по-богати.

— Няма да стане! — възразиха в един глас Мерула и Сцевола.

Сула обиколи с поглед останалите и се увери, че никой не би го подкрепил.

— Добре тогава, разбирам, че няма да позволите на римските храмове да платят за похода ми, но имате ли нещо против, ако се обърна към гръцките?

Сцевола се намръщи.

— Гръцки, не гръцки, пак бие на безбожие, Луций Сула. Боговете са си богове.

— Да, но все пак ние почитаме римските богове, не гръцките.

— Храмовете винаги са неприкосновени — упорстваше Мерула.

Този път Сула не можа да издържи и на лицето му се появи зловещата физиономия на звяра, който дремеше у него. Някои от присъстващите за пръв път се запознаваха с тайното му аз и стояха като втрещени, докато консулът, оголил зъби като хрътка, готова да нападне, обясняваше:

— Слушайте какво ще ви кажа. Нито на вас ще позволя да ми противоречите във всичко, нито дори на боговете! Нямам нищо против да пазите богатствата на римските божества, но съм сигурен, че сред вас няма човек, който да не е поне бегло запознат с разходите, нужни за поддържането на боеспособна армия! Ако използваме само двестате таланта на царете, ще мога да преведа шест легиона на гръцка земя. Като се има предвид, че насреща си имаме четвърт милион войници, шест легиона са нищо, а освен това нека ви напомня, че хората на Митридат по нищо не приличат на германските голтаци, с които се сражавахме преди време! Имал съм случай с очите си да видя какво представлява понтийската армия и мога да ви кажа, че в обучението си тя гони нашите легиони. Е, предполагам, че в доста отношения ни отстъпват, но така или иначе между тях и германите разликата е от земята до небето. Най-малкото носят доспехи и знаят да маршируват в редици. Също като Гай Марий и аз смятам да воювам, без да пилея напразно живота на войниците си. Всичко това означава, че ми трябват пари за храна, за фураж и за поддръжка на въоръжението. А пари, както вече разбрахте, няма. Поисках да взема от римските богове, вие ме спряхте. Затова нека ви предупредя — и запомнете думите ми, да не спорим друг път пак, — когато стъпя на гръцка земя, аз ще събера нужните за експедицията пари от тамошните светилища: и от Олимпия, и от Додона, и от Делфи. Където намеря злато, ще го прибера. Това означава, уважаеми върховни понтифексе и фламен Диалис, че трябва здравата да се потрудите да спечелите на моя страна римските богове, които да ме пазят от гръцките. Нека се надяваме, че живеем във времена, когато родният пантеон има надмощие над чуждоземния!

Никой не посмя да му отговори.

Скоро и зловещият звяр се спотаи отново, за да отстъпи място на добре познатия Луций Корнелий Сула.

— Така е по-добре! — усмихна се весело той. — Имам и по-радостни новини, в случай че сте си помислили, че съм свършил.

Катул Цезар въздъхна.

— Изгарям от нетърпение да ги чуя, Луций Корнелий. Бъди така добър да ги споделиш с нас.

— Ще взема със себе си моите четири легиона, както и два от онези, които Гай Марий обучи, а Луций Цина и до ден-днешен използва срещу марсите. Марсите вече са разбити и Цина може спокойно да се прибере в Рим и да си почине. Гней Помпей Страбон от своя страна да прави, каквото си ще, и докато не забрави уговорката ни и не ни прати случайно някоя сметка за плащане, може спокойно да си блъска главата със своите. Това означава, че предстои да се демобилизират десет легиона, където войниците ще искат заслуженото си възнаграждение. Държавата обаче няма с какво да им плати. По тази именно причина искам да прокарам закон, според който освободените от служба войници ще получат вместо заплата земя от областите, където практически сме избили и изселили цялото местно население. Помпей, Фезула, Адрия, Телезия, Грументум, Бовианум. Шест изоставени града, обиколени от сравнително плодородни селскостопански земи. Области, които ще минат в притежание на подлежащите на разпускане десет легиона.