Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

По едно време към консула се приближи голяма група войници. Всички бяха усмихнати и видимо разговорливи, затова бъдещият им началник дори не помисли, че срещата може да се окаже опасна за него. Нещо повече, в пристъп на добро настроение си каза, че може още отсега да засегне с легионерите въпроса за хигиената. Войниците го наобиколиха от всички страни и както Помпей Руф им се усмихваше и се готвеше да ги заговори, някой заби меча си в кожената му броня. Консулът дори не разбра какво точно се е случило, преди да последват още удари от всички страни едновременно. Толкова бързо и точно удряха войниците, че той дори не извика, дори не можа да си спомни за нахапаните от мишките чорапи. Преди да падне на земята, вече беше мъртъв. Убийците му веднага се разпръснаха и изчезнаха зад околните палатки.

— Каква тъжна история! — възкликна Помпей Страбон, когато двамата със сина му се надвесиха над трупа. — Отишъл си е, бедният. Наръгали са го поне на трийсет различни места. Добра работа, няма що, ония си ги е бивало.

— Но кой го е сторил? — попита един от кадетите, след като малкият Помпей не каза нищо.

— Легионери, кой друг? — вдигна рамене проконсулът. — Изглежда, хората ми никак не са се зарадвали на смяната в командването. Дамазип ми намекна нещо по въпроса, но за жалост не го взех насериозно.

— Сега какво ще правиш, татко? — попита младият Помпей.

— Ще пратя трупа в Рим.

— Няма ли да е противозаконно? Беше казано, че убитите във война трябва да бъдат погребвани на място.

— Да, но войната свърши, а това е все пак римски консул — рече Помпей Страбон. — Мисля, че Сенатът трябва да види мъртвеца с очите си. Гней, сине, на теб оставям всички формалности по пренасянето. Нека Дамазип придружи тялото до Рим.

Всичко бе свършено със завидна експедитивност. Помпей Страбон веднага прати куриер с нареждане да бъде свикано заседание на Сената и в уречения ден трупът на Квинт Помпей Руф бе доставен пред Курия Хостилия. Единственото обяснение, което легатът Дамазип, донесе, при това устно, бе, че армията на Помпей Страбон не иска друг началник. Сенатът добре разбра смисъла на посланието. Назначените отци отправиха питане до Гней Помпей Страбон, дали ще има нещо против — сега, след като наследникът му бе загинал при тъй трагични обстоятелства — да поеме отново командването на северната армия.

Единствено Сула получи писмо от проконсула, което прочете у дома си.

„Е, Луций Корнелий, ако на това не му се вика лошо стечение на обстоятелствата… Страхувам се, че армията ми няма намерение да издаде виновниците, а пък не виждам как ще накажа четири легиона за деяние, извършено от трийсет-четирийсет души най-много. Центурионите ми са буквално в недоумение. Дори синът ми, който открай време е бил в прекрасни отношения с редовите войници и научава за всичко случило се в лагера, не може да хвърли повече светлина по въпроса. Всъщност всичко стана по моя вина. Никога не съм си давал сметка колко много ме обичат войниците и колко малко са настроени да служат при друг. Все пак Квинт Помпей също е родом от Помпей и мислех, че ще приемат по-благосклонно един земляк. Но съм се заблуждавал.

Така или иначе, разчитам Сенатът да не създаде излишни затруднения по въпроса за командването в Северна Италия. Ако хората ми не можаха да се спогодят с един пиценец, как ли биха се отнесли към човек, родом от Рим? Ние, северняците, не си поплюваме.

Бих искал да ти пожелая успех във всички начинания, с които си се захванал, Луций Корнелий. Ти си истински защитник на традицията, но това не ти пречи да използваш крайно нетрадиционни методи. Човек, може много да научи от теб. Иска ми се да те уверя в пълната си подкрепа. Ако има нещо друго, с което мога да ти бъда полезен, не се колебай да се обърнеш към мен.“

Сула се засмя от удоволствие и бързо изгори писмото. Това бе една от малкото успокоителни новини, които го настигаха през последните дни. Вече нямаше съмнение, че цял Рим е настръхнал срещу промените, които бе внесъл в конституцията. Плебейското събрание се бе събрало и избрало десетте нови народни трибуни. Сред тях нямаше и един, който да не е отявлен противник на неговите реформи и поддръжник на Сулпициевите. Особено личаха имената на Гай Милоний, Гай Папирий Карбон Арвина, Публий Магий, Марк Вергилий, Марк Марий Гратидиан (осиновеният син на Гай-Мариевия брат) и не на последно място — Квинт Серторий. Когато Сула научи, че Серторий смята да се кандидатира, веднага му прати предупреждение, че това няма да се отрази добре на по-нататъшната му кариера. Но той се направи, че не е чул и дори демонстративно заяви, че тъй и тъй според новите закони плебсът е лишен от всякакви права, какво значение имало кой ще бъде трибун.