Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— А какво ще ме възпре мен, Луций Корнелий, да постъпя като тях? Ако съм способен да воювам самостоятелно, не съм ли способен и да се опитам да те изместя?

Сула се засмя:

— О, Гней Помпей, ти можеш да имаш различни амбиции. Но виж, Рим няма да те приеме никога. Нито за секунда. Вация и Долабела може да бъдат приети с мълчание — те са хора на години, с връзки, с потекло, с личен авторитет, с клиентела. Но някакво си двайсет и три годишно хлапе, което никой в Рим не познава? Нямаш шансове!

Двамата свършиха с важните дела и се върнаха обратно в лагера. Когато Помпей се срещна отново с Варон, не беше особено разговорлив. Пред своя предан житиеписец спомена само, че му е възложена мисия в Сицилия — да сложи ръка над житната реколта. Помпей бе отправил само една молба към Сула — да му позволи да вземе своя зет Гай Мемий за свой легат. Мемий, няколко години по-възрастен от Помпей, служеше в легионите, но досега не се беше добрал дори до квесторска длъжност.

— Абсолютно си прав, Гней Помпей — похвали го Сула. — Прекрасен избор! Нека твоите дела засягат само твоите роднини.

Едновременната атака — от север и от юг — срещу укрепленията на Сула започна два дни, след като Помпей поведе армията си към Путеоли, за да хване навреме празните кораби. И двете стени, преградили прохода, бяха атакувани от огромни човешки вълни, но колкото и да се стараеха, нападателите трябваше да се оттеглят. Сула запазваше контрола си над Латинския път, при това вражите сили, намиращи се от северния край на лагера му, не можеха да се свържат с тези от южния. Призори на втория ден след нападенията наблюдателите от крепостните кули установиха, че в долината вражи войници не са останали — и Карбоновата армия, и самнитите бяла отстъпили през нощта. През целия ден съгледвачите донасяха, че Цензорин, Каринат и Брут Дамазип се движат по Апиевия път по посока на Кампания, докато самнитската войска следва горе-долу същата посока по Вия Латина.

— Да вървят, където искат — рече с безразличие Сула. — В крайна сметка ще се върнат обединени. А когато се върнат, ще минат по Вия Апия. А когато минат по Вия Апия, аз ще ги чакам.

В края на секстил самнитите и останките от армията на Карбон бяха обединили сили при Фрегела, откъдето продължиха да отстъпват по Латинския път в посока на прохода Мелфа.

— Прибират се в Езерния да размислят отново — реши Сула и даде заповед съгледвачите да се откажат от по-нататъшно следене. — Достатъчно е да сложим наблюдателни постове при Ферентин и при Трес Таберне, така ще научим отдалеч, когато врагът се появи отново. Няма защо да рискувам живота на съгледвачите си, като ги пратя на вража самнитска територия.

Военните действия изведнъж се насочиха към Пренесте, където младият Марий, все по-неспокоен заради обтягането на отношенията му с жителите на Пренесте, излезе през градските порти и обиколи ничията земя, която Офела бе оставил между града и крепостните си съоръжения. Мястото, където стената на Офела пресичаше планинския хребет, му се стори сравнително уязвимо за обсадените и Марий се зае със строежа на обсадна кула. Понеже Офела се бе погрижил в ничията земя да не остане нито едно дръвче, материалът за кулата трябваше да се достави от самия град. Жилищните домове и градските храмове трябваше да бъдат разрушени, за да се намерят ценните греди, гвоздеи и скоби, от които да се сглоби обсадната кула.

Най-опасната част от задачата бе да се прокара път, по който да мине кулата до набелязаното за атакуване място. Работниците обаче бяха под постоянния обстрел на Офеловите войници по стените. Марий разчиташе на най-бързите и ловки майстори сред войниците си и им подсигури дървен заслон, който да ги пази от стрелите. В същото време, далеч от обсега на вражите стрели други конструктори се заеха с построяването на самата кула, което се оказа трудна работа, тъй като гредите бяха къси и неподходящи. Освен самата кула трябваше да се предвиди и обкован с желязо мост, който да се прехвърли през защитния ров, за да може кулата да стигне стената на Офела. Щом строителите на кулата успяха да издигнат първоначалната конструкция, в която да се скрият от вражите оръдия, съоръжението започна бързо да расте, без никой да се показва от него.

Мина месец и внушителната обсадна машина беше готова, както бяха отъпкани пътят до рова и мостът за самия ров. Няколко хиляди души едновременно трябваше да се втурнат срещу стената, да минат през моста над смъртоносната яма и да се заловят с разбиването на каменната преграда. Но и Офела бе разполагал с достатъчно време да подсили защитата. Мостът бе поставен на желаното място в тъмнината на нощта, след което кулата, качена на огромни дървени шини, намазани със зехтин и овча мас, бе избутана до самия ров. На сутринта обсадната кула стоеше щръкнала с пет-шест метра над най-високите кули на Офеловата стена. От вътрешностите й се подаваше огромен таран — някогашната подпорна греда, на която се бе държал покривът в храма на Фортуна Примигения. Примигения се смяташе първородната дъщеря на Юпитер и символизираше късмета на целия полуостров.