Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Тогава се налага да го изтласкаме оттам — изрече Крас това, което всички мислеха. — Не е невъзможно.

— Да, но има един голям проблем — намръщи се Метел Пий. — Изглежда, Карбон вече не разчита единствено на Аримин. Постъпил е доста предвидливо, като е пратил осем легиона под командването на Гай Норбан във Фор Корнелий, ето, нагоре по Емилиевия път, виждате ли? Недалеч от Фавенция. Градът не е далеч от Аримин, шейсет километра може би.

— Което означава, че ако се наложи, осемте легиона могат да се върнат само за един ден — каза Помпей.

— Да. Или да бъдат прехвърлени за два-три дни до Ареций на юг или до Плаценция на северозапад — пресметна Варон Лукул. — В момента самият Карбон стои на отсрещния бряг на Езис заедно с Каринат и Цензорин, осемнайсет легиона и три хиляди души конница. Още осем легиона чакат заедно с Гай Норбан във Фан Корнелий, докато последните четири легиона заедно с няколко хиляди души конница пазят Аримин.

— Следователно трябва да изготвим обща стратегия — заключи Метел Пий.

— Общата стратегия е лесна — каза Крас, който вече пресмяташе възможностите. — Трябва да попречим на Карбон да се обедини с Норбан, да откъснем Карбон от Каринат и Цензорин и Каринат от Цензорин.

— Един от нас, може би аз, ще трябва да вземе пет легиона, да ги прекара от обратната страна на Аримин, да откъсне Норбан от базата на Карбон и да заплаши цяла Италийска Галия. Няма да е никак лесно — намръщи се отново Метел Пий.

— Напротив, лесно е — възрази Помпей. — Ето, погледни, това тук е Анкона, второто най-голямо пристанище на Адриатика. По това време на годината е пълно с кораби, които чакат западния вятър, за да отплават на изток. Ако успееш да стигнеш с петте легиона до Анкона, Пий, ще ги натовариш на корабите и ще стигнеш до Равена по море. Пътуването е леко, няма да ти се налага да се отдалечаваш от брега, по това време на годината буря няма да те застигне. Разстоянието е някакви си сто и петдесет километра, ще са ти нужни осем-девет дни дори да се наложи да гребете. Ако имате попътен вятър, ще стигнете Равена за не повече от четири дни. — Помпей сложи пръст на картата. — Оттам се придвижвате до Фавенция и окончателно откъсвате Норбан от Аримин.

— Ще трябва всичко това да стане в пълна тайна — погледна го със светнали очи Прасчо. — Да, Помпей, номерът ще мине! Те няма и да предположат, че ще местим войски към Анкона. Съгледвачите, им ще следят само кога ще преминем повторно Езис. Помпей, Крас, вие двамата оставате в лагера и давате вид, че войската ви е с пет легиона по-голяма, отколкото е в действителност. В това време ние с Варон Лукул се прехвърляме в Анкона. Щом отплаваме, вие влизате в действие. Ще нападнете Каринат и ще се престорите, че готвите мощна офанзива. Ако ви е по силите, обсадете лагера им с Цензорин. Карбон ще им помогне, но само в началото. Щом научи, че сме дебаркирали в Равена, ще се притече на помощ на Норбан. Разбира се, може да предпочете той да остане тук и да прати на помощ на Норбан Каринат и Цензорин, но не мисля. Карбон трябва да стои в центъра, за да има връзка с всички едновременно.

— Ох, ще има да се забавляваме! — възкликна радостен Помпей.

Марк Теренций Варон седеше в ъгъла и си водеше записки.

Стратегията се оказа сполучлива. Докато Метел Пий и Варон Лукул се измъкваха с петте легиона към Анкона, останалите шест заедно с кавалерията се правеха на единайсет. Най-накрая Помпей и Крас прекосиха повторно реката, без да срещнат съпротива; изглежда, Карбон бе избрал да ги привлече по-близо до Аримин, за да се сражава на познат терен.

Помпей водеше войската начело на конницата, без да изпуска от очи ариергарда на Карбон — неговата собствена конница, командвана от Цензорин. Помпей постоянно притесняваше противника с ненадейни атаки. Подобна тактика успя да изнерви нетърпеливия Цензорин; близо до град Сена Галика той посрещна врага и започна истинско сражение, което Помпей спечели — за пръв път младият пълководец се проявяваше и като командир на конница — Цензорин се прибра зад стените на Сена Галика заедно с конницата и пехотата си… Но не за дълго. Помпей се възползва от слабите крепостни съоръжения и се хвърли в мощен щурм.

Тогава Цензорин взе правилното решение: жертва конницата си и начело на осемте си легиона пехота се измъкна през задната врата на града, за да излезе навреме на Фламиниевия път.

Някъде по това време Карбон научи за неочакваното окопаване на Прасчо и армията му във Фавенция; пътят на Норбан до Аримин беше откъснат. Карбон се насочи към Фавенция, оставяйки Каринат да пази гърба му с осем легиона. Цензорин, каза си консулът, трябваше сам да се оправя.