Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Сула замина за вилата си в Мизен, придружен от жена си, дъщеря си Корнелия Сула, по-малките си деца, внуците си от Корнелия, доведената си дъщеря Емилия Скавра и Мамерк. Откакто беше разтурил брака на Емилия с Глабрион, жена му го отбягваше непрестанно, но колкото и рядко да я засичаше по коридорите, Сула вече беше сигурен, че е болна. Една почивка край морето щеше да се отрази добре на всички. Освен цялото си домочадие Сула покани и консула Декула, който изготвяше законопроектите му, и невидимия, но всесилен Хризогон.

От толкова много задължения и сред толкова гости Сула не намираше време да остане насаме с жена си. Едва няколко дни след пристигането им той успя да я заговори.

— Няма смисъл да ми търсиш сметка за постъпки като тази с Емилия — каза той, опитвайки се да изглади отношенията им, но без да се извинява. — Ще правя каквото сметна за добре. Вече трябва да го знаеш, Далматика.

Бяха седнали в едно усамотено кътче на лоджията. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към морето, морският бриз носеше приятен хлад, а кипарисовите дървета пазеха сянка. Сула виждаше, че престоят край морето не бе успял да се отрази на болната Далматика. Тя му изглеждаше все така изтощена и посърнала, доста по-стара, отколкото бе всъщност — само на трийсет и седем години.

— Знам — отвърна тя в знак, че усеща желанието му за сдобряване; но и тя нямаше намерение да отстъпва. — И ми се иска да се примиря! Но когато става дума за собствените ми деца, не мога.

— Глабрион трябваше да си върви — настоя Сула, — а за целта имаше един-единствен начин, да скъсам роднинската си връзка с него. Емилия е още млада, ще се съвземе. А Помпей не е толкова лоша партия.

— Той стои по-долу от нея.

— Съгласен съм. И все пак трябва да го обвържа със себе си. Пък и бракът му с Емилия ще е ясен намек за Глабрион да престане да говори против мен. Щом имам смелост да дам ръката на Скавровата дъщеря на хора като Помпей Пиценски, значи няма да се спра пред нищо. — Той се намръщи. — Остави, Далматика! Не притежаваш достатъчно сила, за да ме спреш.

— Знам — отвърна тихо тя.

— Ти не си добре и напоследък започвам да мисля, че болестта ти няма нищо общо със случая с Емилия — смени темата Сула. — Какво ти е?

— Мисля… Мисля, че…

— Хайде, кажи!

— Ще имаме ново дете.

— Богове! — зяпна я той, но изведнъж се умърлуши.

— Знам, че не е нещо, което още сме способни да желаем — добави уморено Далматика. — Страхувам се, че съм малко възрастна да раждам.

— А аз съм твърде стар, за да ставам баща. — Сула вдигна рамене. — Е, добре, случило се е. Доколкото разбирам, нямаш намерение да се откажеш насред пътя?

— Твърде дълго отлагах, Луций Корнелий. Няма да е безопасно за самата мен в петия месец. Не бях забелязала навреме. Наистина.

— Преглеждал ли те е лекар?

— Не още.

Сула стана.

— Ще ти пратя веднага Луций Тукций.

Далматика потръпна.

— О, Сула, моля те, недей него! Той е бил военен лекар, не разбира от женски работи!

— Но е много по-добър от вашите проклети гърци!

— И така да е. Предпочитам да ме види някоя лечителка от Неапол или Путеоли.

Сула се отказа да спори.

— Повикай, когото сметнеш за добре.

Няколко жени — лечителки се изредиха да видят Далматика и всички бяха на мнение, че е преуморена.

И така, на секстилските нони робите събраха багажа от вилата и цялото шествие се отправи обратно към Рим. Сула яздеше пред останалите, понеже бавният ход на носилките, в които бяха жените, го нервираше. В крайна сметка диктаторът се озова в Рим два дни преди роднините си и се зае с предстоящия празник.

— Всички хлебопекари в Рим бяха ангажирани, за да доставят нужните количества хляб и сладкиши; на пристанището вече са разтоварени специалните количества брашно, поръчани от провинциите — обясняваше му Хризогон; той се бе завърнал в Рим преди господаря си.

— Рибата ще бъде ли прясна? Жегата е доста голяма.

— За всичко съм се погрижил, Луций Корнелий. Заградили сме цялата река нагоре от Тригария с мрежи. Рибата си плува в реката, а когато дойде време, ще я извадим, без да се бавим. Хиляда роби — рибари ще се заловят с чистенето и готвенето на рибата сутринта на празника.

— А месата?

— Ще бъдат прясно изпечени, съвсем сочни, така ни обещаха от гилдията на месарите. Ще има прасенца — сукалчета, агънца, кокошки и наденици. Получих съобщение от Италийска Галия, че ранните ябълки и круши ще дойдат тъкмо навреме — петстотин товарни коли, охранявани от две конни дружини, вече се придвижват по Вия Фламиния. В Алба Фуценция в момента берат ягодите, които ще ни пратят в бъчви със сняг от връх Фисцел. Очакват се да пристигнат в Рим в нощта преди пиршеството. И те ще бъдат поставени под военна охрана.