Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Много добре! — отсече Сула.

— Може ли да я видя? Досега май съм нямал случай!

Диктаторът се усмихна, щом се сети за белезите по устата на Емилия Скавра. Затова поклати глава.

— Дай й петнайсет-двайсет дни да се осъзнае, Велики. Тогава направо идвай да се жениш. Междувременно ще върна цялата й зестра у дома.

— Прекрасно! — възкликна от радост Помпей. — А тя знае ли?

— Не още, но новината ще я зарадва. Тя е била тайно влюбена в теб още от деня на триумфа ти — заяви Сула.

И този път стрелата сякаш проби дебелата козина на лъва! Помпей едва не се хвърли в краката му от благодарност.

— Ето това е приказка! — призна си той и си тръгна доволен като лъв.

На Сула му оставаше само да занесе новината на жена си и дъщеря й. Задача, която изобщо не го плашеше или отблъскваше. След случилото се Далматика вече го гледаше с други очи. Деветте години спокоен съпружески живот бяха отлетели, а Сула се дразнеше, когато близките му го гледаха накриво; следователно трябваше да й отмъсти.

Двете жени стояха в покоите на Далматика и се уплашиха, когато Сула нахълта без предизвестие. Огледа лицето на Емилия и едва след това се обърна и към Далматика. Тази сутрин тя не го гледаше като предишната вечер с гняв или отвращение, но неодобрението все така личеше в очите й. Държеше се студено. Дори му изглеждаше болна. Но накрая Сула си каза, че всяка жена, щом усети, че нещата не се нареждат, както й се иска, започва да превръща измислените си болежки в действителни.

— Нося добри новини! — обяви той.

Те не отговориха.

— Намерих ти нов съпруг, Емилия.

Тя го изгледа сащисана със зачервените си очи.

— Кого? — попита едва чуто.

— Гней Помпей Велики!

— О, Сула, прекаляваш! — ядоса се Далматика. — Не искам дори да повярвам, че говориш сериозно! Да омъжиш дъщерята на Скавър за някакъв самонадеян селянин от Пицен! Моята дъщеря, наследница на Цецилий Метелите? Няма да се съглася!

— Никой не те пита.

— Ще ми се Скавър да беше жив! Него щеше да го питаш, и още как!

Сула се засмя.

— Да, и той много неща щеше ми наговори, нали? Не че пак би имало някакво значение. Трябва да обвържа Помпей с нещо по-силно от обикновеното чувство за благодарност — той не е човек, който би се отблагодарил, на когото и да е. А ти, дъще, си единствената свободна жена в семейството.

Лицето на Далматика още повече посърна:

— Моля те, недей, Луций Корнелий! Моля те!

— Аз чакам дете от Глабрион — промълви едва-едва Емилия Скавра. — Помпей едва ли ще ме иска.

— Кой, Помпей? Помпей не го е грижа. Той усеща кога му се предлага сделка, а ти си сделка, за която би платил всякаква цена. Давам ти двайсет дни да се оправиш и те женя. Щом се роди детето, ще го пратим на Глабрион.

Емилия избухна в нови ридания.

— Моля те, Луций Корнелий, спести ми поне това! Нека си запазя детето!

— Ще си народиш други от Помпей. А сега престани да се държиш като дете и погледни истината в очите! — Сула се обърна към Далматика: — Това се отнася и за теб, жено.

След което излезе, оставяйки Далматика да се чуди как да утеши дъщеря си.

Два дни по-късно Помпей извести диктатора с писмо, че се е развел с жена си, и би се радвал, ако насрочат дата за сватбата.

„Възнамерявам да стоя извън града до секстилските нони — отговори му Сула, — затова на втория ден след секстилските нони ми изглежда най-подходяща дата. Не идвай в дома ми преди уречения ден.“

Херкулес Инвикт (Непобедимия) беше богът — покровител на триумфиращия император; под неговата невидима закрила беше и Форум Боарий — голямото празно пространство пред Големия цирк, по-точно от страната, от която почваха надбягванията. На Форум Боарий се намираха пазарите за месо. Пак там се издигаше и Големият олтар, храмът на Херулес, там беше и статуята му. Статуята стоеше по принцип гола, само когато някой победоносен пълководец празнуваше своя триумф по улиците на Рим, Херкулес биваше навличан с триумфални одежди. В района се намираха и други храмове на Херкулес, всеки от тях посветен на различна страна от неговата божествена същност: Херкулес играеше ролята на покровител на маслиновите дръвчета, на богатите търговци с политически амбиции, а също така на всички далечни търговски пътешествия, ако пътниците се сетеха да се поставят под негова закрила.

На празника на Херкулес Непобедимия, обяви Сула в поредното си обръщение към гражданите на Рим, той щял да дари една десета от личното си състояние на божеството като благодарност, задето Херкулес го е подкрепял във всяко негово военно начинание. Цял Рим с нетърпение зачака уречената дата, тъй като Херкулес нямаше истинско светилище като другите божества, следователно нямаше жреческа колегия, която да се грижи за имуществото му, и даренията нямаше да останат за него — дарението всъщност представляваше еднократен пир, който триумфиращият пълководец даваше от Херкулесово и свое име на всички свободни римски граждани. На деня преди секстилските иди — празника на Херкулес — щяха да бъдат наредени пет хиляди маси с храна. Като приложение на обръщението стоеше списък с номерата на всяка от петте хиляди маси: внушителен план, надминаващ по своята сложност и най-големите тактически успехи на пълководеца; целта беше на всяка цена гражданите да се събират по райони, да не задръстват улиците, да не се смесват с жителите на други квартали, което би довело до сбивания, безредици, масови изстъпления и дори бунтове.