Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

Беше средата на май и Помпей започваше да усеща колко жестоко е за войската изпепеляващото испанско слънце. Започваше да разбира и колко много вода е нужна на войниците му, и колко бързо свършват хранителните запаси. До жътва оставаха няколко месеца, а градовете, които римските легиони бяха подминали, бяха запазили твърде малко зърно в хамбарите си, за да нахранят армията. На картите испанското крайбрежие изглеждаше богато и плодородно, но в действителност се оказваше доста по-бедно от родната Италия; Помпей винаги беше смятал родните си земи по адриатическото крайбрежие за бедни и безлюдни, но те се оказваха истински рай в сравнение с бреговете на Източна Испания.

Сагунт искаше да докаже лоялността си към Рим, но нямаше с какво — хамбарите бяха празни. Пирати били разграбили крайградските силози, жителите на града имали дневни дажби, с които трябвало да оцелеят до новата реколта. Оставаха само Валенция и околните поля: Помпей нямаше време — строи легионите си и продължи похода на юг.

Високите планини, които се виждаха на хоризонта, говореха, че целият полуостров е насечен от била и долини, които нямаше да позволят на Серторий, окопал се от началото на май край Сегонция, да се притече на помощ на Валенция по-рано от края на юни. Помпей също не вярваше, че който и да е пълководец на земята може да осъществи по-бърз преход от него самия, затова им се доверяваше; малко го занимаваше мисълта дали те самите не са се подлъгали, или дали не работят за Серторий. Така или иначе, само ден, след като беше напуснал околностите на Сагунт, Помпей научи, че противникът не само се намира между него и Валенция, но точно в този миг е обсадил лоялния на Рим град Лаврон!

Това, което Помпей не беше взел под внимание, бе, че Серторий живее на полуострова от дълги години — че е имал случай да научи всяка котловина, всеки дол, всяка пътека от средиземноморските брегове чак до западните предели на Испания; че може да си позволи светкавични преходи, защото не му е нужен обоз — всяко село, всяка колиба с готовност ще го снабди с продоволствия. Сред келтиберите и лузитаните не се намираха хора, които да се радват на римското присъствие в Испания — за тях отдавна беше ясно, че римляните са дошли само за да разграбят богатите залежи на страната. Затова на Серторий се гледаше като на дар, спуснат на всички местни жители от боговете. Кой друг познаваше по-добре римляните от него — родения римлянин?

Когато съгледвачите съобщиха на Помпей, че Серторий разполагал само с два легиона, при това с непълен състав, пиценецът се възмути. Каква наглост! Каква дързост! Да обсадиш с такива жалки сили добре укрепен римски град, при това при приближаването на шест легиона римски войници и многобройна конница! Помпей беше поразен от грешката на врага си! Даде заповед за бърз ход и се спусна като хищна птица към Лаврон — фортуна му поднасяше Серторий като дар за добре дошъл.

Един-единствен поглед от близките височини го убеди, че съгледвачите не са го излъгали — Серторий наистина се опитваше да превземе Лаврон, при това с видимо ограничени сили. Само на километър — километър и половина на изток от крепостните стени на Лаврон беше морският бряг; на запад пък се издигаше хълм с полегати склонове. От височината на наблюдателницата си Помпей си даде сметка, че хълмът на запад е идеалното място за начало на операцията. А Серторий дори не му беше обърнал внимание! Без повече да се бави, той поведе войската си в западна посока, решен да заеме хълма, преди врагът да се е усетил и да го изпревари. Яхнал едрия си бял „държавен“ жребец, двадесет и девет годишният пълководец лично застана начело на пехотата и конницата. Легионите му се запътиха към хълма по път, който да позволи на жителите на Лаврон да видят, че иде помощ.

Помпей непрекъснато наблюдаваше върха на хълма, но докато успее да го стигне, плоското му било вече беше почерняло от копия и шлемове; въздухът изведнъж се изпълни с тропане на войнишки ботуши, с ругатни и презрителни подвиквания: Серторий и войниците му се подиграваха на Помпей, задето си е помислил, че може да отнеме такава добра позиция от Квинт Серторий!

— Да не си мислеше, че няма да се сетя накъде ще тръгнеш, Малкия? — извика Серторий от върха на хълма. — Много си бавен. Имаш се за умник като Сципион Африкански и за смелчага като Хораций Коклес, а, Малкия? Е, нека Квинт Серторий ти каже, че си просто един аматьор! Ти дори не знаеш какво е истинска война! Гледай на какво ще те научат професионалистите!