Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

— Самият Серторий няма да се отдалечи от бреговете на Сукрон — заяви Метел. — Може би Херений и Перперна ще се опитат да те спрат при Валенция или на брега на Турис, но мисля, че ще имат заповед да се оттеглят при Серторий на брега на Сукрон. Моята цел ще бъде да доближа позициите на Серторий към края на квинктил. Това означава, че ако ти се настаниш на лагер при Турис в края на юни, ще трябва да си намериш оправдание защо не бързаш да продължиш. Каквото и да става, недей продължава на юг преди края на квинктил! Ако тръгнеш по-рано срещу Серторий, аз няма да мога да те подкрепя! Целта на Серторий е да извади теб и легионите ти окончателно извън строя — това ще го остави с числено превъзходство срещу мен. И аз няма да мога да му устоя.

— Миналата година успя да им устоиш, Квинт Цецилий.

— Това може да е било донякъде късмет. Най-малкото се надявам Серторий така да разсъждава. Бъди сигурен, че ако пак се сблъскам с Хиртулей и пак го победя, ще се опитам да скрия успеха си от Серторий до деня, в който успея да се присъединя към теб.

— В Испания е трудно да се пазят събитията в тайна. Говори се, че той има свои хора навсякъде.

— Така разправят. Но и аз съм от няколко години в Испания и предимствата на Серторий вече не са каквито бяха преди време. Вярвай в успеха, Гней Помпей! Ние ще победим!

Може би ще преувеличим, ако кажем, че Помпей е изпратил Бабата в приповдигнато настроение, но докато Пий плаваше с ескадрата си обратно за Гадес, колегата му се раздели с навиците си от последните месеци. Най-после благоволи да излезе от квартирата си и да помогне на Афраний, Петрей и по-младшите офицери да довършат реорганизацията на оредялата армия. „Добре — мислеше си Помпей, — че навреме си поръчах легион от Прасчо!“ Без Гай Мемий и неговите войници армията му не би могла да се покаже вън от лагера. С войниците, които му бяха останали, Помпей можеше да избере от две възможности: да сформира или пет непълни легиона, или само четири, но в пълен състав. И понеже Помпей не беше с предразсъдъци, предпочете първия вариант: с пет легиона можеше да си позволи повече маневреност. Беше му неудобно да гледа оцелелите си войници в очите — всъщност за пръв път му се случваше да се изправи лице в лице срещу тях, — но за своя радост установи, че никой не го държи отговорен за гибелта на другарите си. Вместо да се оплакват, легионерите на Сула жестоко се заканваха на Серторий и бяха все така готови да изпълнят всяка заповед на пълководеца си.

Понеже зимата из равнините беше мека и суха, Помпей реши да потегли нагоре по течението на Ибер, колкото да напомни за себе си на поддръжниците на Серторий. За кратко време завладя градовете Бискаргида и Целса. Неусетно дойде краят на март и той се оттегли отново в Емпория, за да се подготви за големия поход през лятото.

Метел Пий му прати писмо, в което го уведомяваше, че Серторий е получил четиридесет бойни кораба и три хиляди таланта злато от Митридат в пристанището Дианий. След това бил заминал веднага на запад, в Лузитания, където заедно с Перперна щели да помогнат на Хиртулей в набирането и обучаването на новите испански попълнения в армията на легата му. В това време Оска щяла да се охранява единствено от Херений.

Самият Помпей бе успял да изгради много по-добре действаща мрежа от съгледвачи и осведомители благодарение най-вече на двамата Балбовци (които бяха прехвърлени под негово командване), а също и на своите пиценски войници, които се справяха блестящо със задачите си.

Едва в началото на май Помпей напусна лагера си, при това се придвижваше с огромна предпазливост. Тъй като беше човек от село, веднага му направи впечатление колко суха и неплодородна изглежда долината на Ибер.

Врагът не даваше никакви признаци на живот, но това не беше причина Помпей да се радва на късмета си. С ужасните спомени от предишната година той не смееше да се надява на нищо и се ослушваше като заек, готов да посрещне опасността от всички страни едновременно. Бързо подмина и Сагунт, и Лаврон; Сагунт се държеше, но Лаврон беше превърнат на пепелище. В края на юни Помпей прати писмо до Метел Пий в Сеговия, за да му съобщи, че се е настанил в просторната и плодородна долина на Турис, точно срещу мощните стени на Валенция.

Там, в тясното пространство между реката и града се бяха разположили Херений и Перперна, които го чакаха. Според съгледвачите на Помпей противникът числено ги превъзхождаше. Все пак и той разполагаше с пет легиона: около трийсет хиляди войници срещу двайсетте хиляди на Помпей. Най-голямото им преимущество се дължало на конницата, която според хората на Помпей наброявала хиляда души. Макар Метел Сципион и Авъл Габиний да се бяха постарали да осигурят нови попълнения за Помпей от Нарбонска Галия, той имаше под свое командване не повече от четиристотин конници.