Джералд Даръл - Птици, животни и роднини

— По мое мнение всички сте обрисувани доста правдоподобно — каза мама, — ала мен е изкарал кръгла глупачка.

— Нямаше да ме е яд, ако един пасквил против мен е в изискана проза — отбеляза Лари, като се секнеше енергично, — но не мога да понеса подобно нещо на лош английски език.

— Обидно е самото заглавие — каза Марго, — „Моето семейство и други животни“! Дошло ми е до гуша да чувам от хората: „А вие кое животно сте?“

— Миличка, според мен заглавието е доста забавно — каза мама. — Не ми харесва само това, че са изпуснати най-интересните случки.

— Да, съгласен съм — потвърди Лесли.

— Кои най-интересни случки? — подозрително попита Лари.

— Ами да кажем твоята обиколка с яхтата на Макс около острова. Беше смях до припадък!

— Под съд щях да го дам!

— Защо пък ще го съдиш, като действително беше забавно? — каза Марго.

— Ами ако те беше изрисувал теб, когато се увлече по спиритизма? Щеше да ти е съвсем забавно, нали? — саркастично попита Лари.

— Не, в никакъв случай, това е недопустимо! — ужаси се Марго.

— Аха, видя ли! — победоносно заяви той. — Ами съдебният процес на Лесли?

— Защо пък забъркваш и мен в тая каша? — попита Лесли.

— Ти натякваше, че бил изпуснал най-интересните епизоди — отвърна Лари.

— Вярно, бях ги забравила — с усмивка каза мама. — Джери, по мое мнение ти си пропуснал най-веселите истории.

— Това ме радва — любезно отвърнах аз.

— Защо? — намеси се Лари и ме стрелна със заплашителен поглед.

— Защото съм решил да напиша още една книга за остров Корфу и да запълня всички тия пропуски обясних невинно аз.

Веднага се вдигна врява.

— Забранявам! — изрева Лари, като се секнеше с всичка сила. Абсолютно ти забранявам!

— Няма да пишеш за спиритизма ми! — пискаше Марго. — Мамо, кажи му, че няма право!

— Нито за моя съдебен процес! — озъби се Лесли. — Няма да допусна това!

— И само да си споменал за яхти… — започна Лари.

— Лари, миличък, не викай! — прекъсна го мама.

— Тогава му забрани да пише тая книга! — изкрещя той.

— Не говори глупости, миличък, аз не мога да го спра! — отвърна мама.

— Пак ли искаш да ни навлече беля на главата? — попита с пресипнал глас Лари. — Банката да ни праща писмо с любезна молба да погасим отпуснатия ни кредит, продавачите да ни гледат недоверчиво, да ни се подхвърлят пред вратата пакети с усмирителни ризи, да ни обръщат гръб всички роднини? Ти си глава на семейството — няма да му даваш да пише книгата!

— Лари, миличък, ти наистина преувеличаваш! — каза мама. — Въпреки всичко как мога да го спра, щом иска да я пише? Не смятам, че ще навреди някому, а според мен това са най-интересните случки. Не мога да разбера защо да не напише тази книга?

Семейството скочи едновременно и започна гръмогласно да й обяснява защо не трябвало да пиша книгата. Изчаках глъчката да стихне и казах:

— А освен тези случки има и доста други.

— Кои, миличък? — обади се мама.

Зачервили лица и притаили дъх, всички ме гледаха напрегнато.

— Ами — дълбокомислено казах аз, — искам да опиша любовното ти приключение с капитан Крийч, мамо.

— Какво? — кресна мама. — Да не си посмял!… Любовно приключение с това отвратително старче! Как ли не! Не ти разрешавам да пишеш за това!

— Аз смятам, че това е най-интересният епизод мазно каза Лари. — Страстният трепет на романса, опияняващият стародавен чар на примадоната… Как само бе замаяла главата на бедния старик!

— Уф, я млъквай! — гневно отсече мама. — С тия приказки действително ме ядосваш! Джери, смятам, че ще сбъркаш, ако се заловиш с тая книга.

— Точно така! — каза Лари. — Ако я публикуваш, ще те дадем под съд колективно.

Пред такова сплотено и непреклонно семейство, обладано от решимост да ми попречи на всяка цена, ми оставаше само една възможност: да седна и да напиша тази книга.

Подобна работа е изпълнена с опасности за автора. Новите му читатели не желаят да им се досажда с препратки към предишната му книга, с която не са запознати. А тези, които са я чели, не желаят постоянно да им се повтарят вече известни събития. Надявам се, че съм успял да избегна и едното, и другото.