Елиф Шафак - Любов

След като се настаних, тръгнах да обикалям безцелно улиците, изумен от многото преплетени една с друга религии, култури и носещи се из въздуха езици. Натъквах се на цигани музиканти, на арабски пътешественици, на християни, тръгнали на поклонение, на търговци евреи, на будистки проповедници, на трубадури от Земите на франките, на художници перси, на акробати китайци, на факири индийци, на магьосници зороастрийци и на гръцки мислители. На пазара за роби видях наложници с бяла като мляко кожа и яки мургави евнуси, които се бяха нагледали на такива жестокости, че бяха загубили дар слово. На тържището се натъкнах на странстващи бръснари с устройства за пускане на кръв, на гадатели с кристални кълба и на огнегълтачи. Имаше хора, тръгнали на поклонение в Йерусалим, и скитници, за които подозирах, че са избягали войници от последния кръстоносен поход. Чувах да се говори на езика на венецианците, на франките, на саксонците, на гърците, на персите, турците, кюрдите, арменците и евреите, както и какви ли не други говори, които дори не разпознавах. Въпреки наглед безкрайното си разнообразие, всички тези хора създаваха впечатлението за несъвършенство и приличаха на нещо, по което още се работи, всеки от тях незавършен шедьовър.

Целият град беше една Вавилонска кула. Всичко не спираше да се движи, да се разцепва, да изниква, да се заражда, да се въздига, да се топи, да се разпада и да умира. Насред този хаос седях на място с ненарушавана от нищо тишина и ведрост, напълно безразличен към света и в същото време преизпълнен с изпепеляваща любов към всички тези човеци, които се бореха и страдаха в него. Докато гледах хората наоколо, си спомних за още едно златно правило: „Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без Любов, освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински“.

Обикалях из тесните улички, където занаятчии на всякаква възраст се трудеха в опушените си дюкянчета. Където и да отидех, чувах как жителите на града говорят за Руми. Запитах се какво ли е да си толкова известен. Как ли се отразява на себелюбието? С глава, изпълнена с тези въпроси, тръгнах в посока, обратна на джамията, където проповядваше Руми. Малко по малко градът започна да се променя. Докато вървях на север, къщите ставаха по-порутени, с градински зидове, които се рушаха, а децата бяха по-груби и немирни. Промениха се и миризмите, които станаха по-тежки, с по-силно присъствие на чесъна и подправките. Накрая излязох на улица, където миришеше на три неща: на пот, на парфюм и на похот. Бях навлязъл в съмнителната част на града.

В горния край на стръмната калдъръмена улица имаше порутена къща със стени, подпрени с бамбукови пръти, и със сламен покрив. Пред къщата си бъбреха няколко жени. Щом ме видяха, че се приближавам, ме загледаха с любопитство, явно бяха доста развеселени. До тях имаше градина с рози във всевъзможни цветове и оттенъци и с направо изумително ухание. Запитах се кой ли се грижи за тях. Не се наложи да чакам твърде дълго, за да науча отговора. Още щом отидох при градината, входната врата на къщата се разтвори широко и отвътре изскочи жена. Беше бузеста, висока и страшно дебела. Присвиеше ли очи, както направи сега, те изчезваха сред гънките плът. Беше с тънки тъмни мустачки и рунтави бакенбарди. Трябваше да мине известно време, докато разбера, че това е и мъж, и жена.

— Какво искаш? — попита подозрително хермафродитът. Лицето й постоянно се менеше: уж приличаше на женско, а после вълната се обръщаше и ставаше мъжко.

Представих се и я попитах как се казва, но тя не обърна внимание на въпроса ми.

— Това тук не е място за теб — отсече жената и замаха с ръце, сякаш бях муха, която иска да отпъди.

— Защо?

— Толкова ли не виждаш, че е бордей? Нали вие, дервишите, давате обет да стоите надалеч от похотта? Хората си въобразяват, че развъждам тук грях, а аз давам подаяния и през Рамазана е затворено. Ето че и сега те спасявам. Стой надалеч от нас. Това е най-мръсното кътче в града.

— Мръсотията е вътре в нас, а не отвън — възразих аз. — Така се казва в правилото.

— Какви ми ги говориш? — изграчи жената.

— Това е едно от четирийсетте правила на любовта — опитах се да й обясня. — „Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.“