Елиф Шафак - Любов

6. Да не ям месо всяка седмица, да съставям здравословно меню и да започна да проявявам към тялото си уважението, което то заслужава. (Наполовина изпълнено)

7. Да започна да чета стиховете на Руми. (Изпълнено)

8. Да заведа децата на бродуейски мюзикъл. (Изпълнено)

9. Да започна да пиша готварска книга. (Неизпълнено)

10. Да отворя сърцето си за любовта!!!

Ела застина с очи, вперени с десетата точка от списъка — не знаеше дали да я впише като изпълнена. Не знаеше дори какво е имала предвид, когато я е включила. За какво ли е мислела? Сигурно е под въздействието на „Сладко богохулство“, прошепна тя сама на себе си. Напоследък се хващаше, че мисли често за любовта.

„Скъпи Азис,

Днес имам рожден ден! Изпитвам чувството, че съм достигнала повратна точка в живота си. Казват, че четирийсетгодишнината е нещо като вододел, особено за жените. Казват и че четирийсетте са новите трийсет (а шейсетте — новите четирийсет), но колкото и да ми се иска да вярвам във всичко това, ми звучи доста измислено. Така де, кого заблуждаваме? Четирийсет са си четирийсет! Предполагам, че сега ще имам повече от всичко: повече знания, повече мъдрост и разбира се, повече бръчки и побеляла коса.

Винаги съм се чувствала щастлива на рождения си ден, но днес сутринта се събудих с тежест в гърдите и с въпроси, прекалено сериозни за човек, който още не си е изпил сутрешното кафе. Все се питах: дали искам да живея и занапред както съм живяла досега.

После ме обзе страх. Ами ако и «да», и «не» породят еднакво пагубни последици? Затова намерих друг отговор: може би!

С най-топли чувства, Ела

П.П. Извинявай, но не успях да ти напиша по-ведър имейл. И аз не знам защо днес съм кисела. Не мога да ти посоча причина. (Освен че навършвам четирийсет де. Предполагам, че точно това е така наречената криза на средната възраст.)“

„Скъпа Ела,

Честит рожден ден! Четирийсет години е изключително красива възраст и за мъже, и за жени. Знаеш ли, че в мистиката числото четирийсет олицетворява изкачването на по-високо равнище и духовното пробуждане? Когато загубим някого, сме в траур четирийсет дни. Когато се роди дете, трябва да минат четирийсет дни, докато то бъде готово за живота на земята. А когато се влюбим, трябва да изчакаме четирийсет дни, за да сме сигурни в чувствата си.

Потопът на Ной е продължил четирийсет дни и макар че водата е унищожила живота, в същото време тя е отнесла всичко нечисто и е дала на хората възможността да започнат наново. В ислямския мистицизъм има четирийсет стъпала между човека и Бога. По същия начин има четири основни равнища на съзнание с по десет стъпала във всяко, което прави общо четирийсет. Исус е останал в пустинята четирийсет дни и четирийсет нощи. Мохамед е бил на четирийсет години, когато е бил призован за пророк. Буда е медитирал под липата четирийсет дни. Да не говорим пък за четирийсетте правила на Шамс.

На четирийсет години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. Достигнала си изключително благоприятно число. Поздравления! И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото четирийсет!

Коня, 17 октомври 1244 година

Бордеи има, откакто свят светува. Както и жени като мен. Но се изумявам от едно: защо хората твърдят, че не обичат да виждат как жените се продават, и пак същите хора създават толкова трудности пред жена, решила да се покае и да започне живота начисто? Уж съжаляват, че сме паднали толкова ниско, а сякаш казват, че щом сме го направили, трябва да си останем такива завинаги. Не знам защо е така. Знам само, че някои хора се хранят от бедите на другите и не им харесва, ако несретниците по лицето на земята станат с един по-малко. Но каквото и да говорят и да правят, някой ден ще се махна от това място.

Днес сутринта се събудих с огромното желание да послушам как проповядва великият Руми. Ако бях казала на съдържателката на бордея и я бях помолила за разрешение, тя щеше да ми се присмее. Щеше да ми каже: „Откога пачаврите ходят по джамии?“, и щеше да прихне така, че валчестото й лице да стане мораво.

Точно заради това излъгах. След като онзи дервиш без коса, брада и вежди си тръгна, съдържателката изглеждаше толкова замислена, че усетих — сега е моментът да отида и да поговоря с нея. Когато е разсеяна, винаги е по-отзивчива. Казах й, че искам да отида да свърша едни работи на пазара. Тя ми повярва. Как няма да ми вярва, девет години й работя като вол.