Елиф Шафак - Любов

Един млад дервиш поиска разрешение да се изкаже:

— Кой е този книжник, учителю?

— Мога да разкрия името му само на онзи, който пожелае да отиде при него.

Щом чуха това, мнозина дервиши вдигнаха ръка, развълнувани и нетърпеливи. Имаше деветима желаещи. И аз се присъединих към тях и станах десетият. Баба Заман махна с ръка, за да ни покаже да изчакаме да приключи.

— Трябва да знаете още нещо, преди да вземете решение.

При тези думи учителят ни обясни, че по време на пътуването могат да възникнат голяма опасност и нечувани изпитания и няма сигурност, че човекът, който отиде, ще се завърне жив.

В миг всички свалиха ръце. Освен аз.

За пръв път от много време Баба Заман ме погледна в очите и веднага щом погледът му срещна моя, разбрах: още от самото начало е знаел, че аз ще бъда единственият желаещ.

— Шамс от Тебриз — рече той бавно и кисело, сякаш името ми оставяше тежък вкус в устата му. — Уважавам решимостта ти, но ти не си член на братството. Ти си наш гост.

— Не виждам защо това ще попречи — възразих аз.

Замислен, учителят мълча дълго. После най-неочаквано се изправи и заключи:

— Нека засега не обсъждаме въпроса. Щом се запролети, ще поговорим отново.

Сърцето ми се разбунтува. Уж Баба Заман знаеше, че тази задача е единственото, заради което съм дошъл в Багдад, а ме лишаваше от възможността да срещна съдбата си.

— Защо, учителю? Защо да чакам, след като съм готов да тръгна още сега? Само ми кажи името на града и на книжника, и поемам веднага! — възкликнах аз.

Ала той отвърна студено и угрижено, с глас, с какъвто не бях свикнал да го чувам:

— Нямаме какво повече да обсъждаме. Срещата приключи.

Зимата беше дълга и люта. Градината беше скована от лед, устните ми също. Следващите три месеца не казах и дума на никого. Всеки ден се разхождах дълго извън града с надеждата да видя цъфнало дърво. Но след снега идваше още сняг. На хоризонта не се виждаше пролет. Ала колкото и унил да бях привидно, дълбоко в себе си бях признателен и изпълнен с надежда, понеже не забравях едно друго правило. Правило, отговарящо на настроението: каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

Накрая една сутрин зърнах ослепителен цвят, прелестен като сладка песен — беше се подал от преспите. Бе стрък детелина, покрита с лилави цветчета. Сърцето ми се преизпълни с радост. Докато се връщах към братството, на пътя ми се изпречи рижият послушник и аз го поздравих весело. Той беше свикнал да ме вижда потънал в мрачно мълчание и зяпна от учудване.

— Усмихни се, момче! — викнах аз. — Толкова ли не виждаш, че във въздуха витае пролет?

От този ден нататък всичко наоколо се променяше със забележителна бързина. Стопи се и последният сняг, дърветата напъпиха, врабците и мушитрънчетата се завърнаха и не след дълго въздухът се изпълни с дъхава миризма.

Една сутрин чухме медната камбана да бие отново. Този път бях първият, отишъл в голямата стая. Отново насядахме в широк кръг около учителя и заслушахме как ни говори за изтъкнатия книжник на исляма, който знаел всичко, освен капаните на любовта. И този път никой не поиска да отиде при него.

— Виждам, че единственият желаещ е Шамс — оповести Баба Заман с глас, който стана по-силен и писклив като воя на вятъра. — Но първо ще почакам есента и чак тогава ще взема решение.

Бях изумен. Не можех да повярвам, че се случва такова нещо. Ето, бях готов да тръгна след три дълги месеца на протакане, а учителят ми казваше да отложа пътуването с още половин година. Със свито сърце възроптах, възнегодувах и го замолих да ми съобщи името на града и на книжника, той обаче отказа и този път.

Сега обаче знаех, че ще ми бъде по-лесно да чакам, тъй като занапред нямаше да има отлагане. Бях издържал от зимата до пролетта, все щях да почакам и от пролетта до есента. Отказът на Баба Заман не ме беше обезсърчил. Обратното, беше повдигнал духа ми и беше засилил решимостта ми. Друго правило гласеше: „Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението! То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.“