Елиф Шафак - Любов

Има обаче нещо, което трябва да отчетеш. Руми може и да е влиятелен човек, когото мнозина обожават и уважават, но това не значи, че той няма и критици. Има, има. Освен това подобно сливане може да породи недоволство и съпротива и да причини съперничества, каквито не ни е дадено да разберем. Обичта му към неговия спътник може да му създаде неприятности и в семейството, сред най-близките. Човек, който открито е обичан от някого и от когото се възхищават толкова много хора, неминуемо си навлича завистта, че и омразата на другите.

Всичко това може да изложи спътника на Руми на непредсказуема опасност. С други думи, братко, човекът, когото пратиш в Коня, може и да не се завърне никога. Затова, преди да вземеш решение как да разкриеш на спътника на Руми съдържанието на това писмо, те моля да обмислиш нещата много внимателно.

Извинявай, че те поставям в затруднително положение, но както знаем и двамата, Бог никога не стоварва върху нас бреме, каквото не можем да понесем. Очаквам с нетърпение отговора ти и разчитам, че какъвто и да е изходът, ще направиш верните стъпки във вярната посока.

Нека светлината на вярата да грее винаги над теб и над твоите дервиши.

Учителят Саид Бурханедин

Багдад, 18 декември 1243 година“

Безчет са поклащащите се ледени висулки и иззад тях, по заснежените пътища се появи пратеник. Каза, че идвал от Коня, и предизвика смут сред дервишите, които знаеха, че по това време на годината посетителите са още по-малко и от сладкото лятно грозде. Един пратеник с вест, толкова важна, че да бъде пренесена през фортуните, можеше да означава само две неща: или че се е случило нещо ужасно, или че ще се случи нещо важно.

След като пратеникът пристигна, всички в дервишкото братство се разшушукаха, понеже на всеки му беше любопитно какво пише в писмото, предадено на учителя. Но той не даваше и намек за съдържанието му, беше се обвил като с наметало с тайнственост. Безстрастен и замислен, ревностно пазен, той дни наред ходеше с вид на човек, който се бори със съвестта си и на когото му е трудно да вземе правилно решение.

По онова време наблюдавах отблизо Баба Заман не от чисто любопитство. Дълбоко в себе си усещах, че писмото ме засяга лично, макар и да не можех да кажа по какъв начин. Много вечери повтарях в молитвената стая деветдесет и деветте Божии имена с надеждата Бог да ме насочи. И всеки път се открояваше едно име: ал-Джабар — Всеподчиняващия, Онзи, в Чиито владения се случва само каквото е по волята Му.

През следващите дни, докато всички в братството се губеха в безумни догадки, аз прекарвах времето сам в градината и наблюдавах Майката Природа, сгушена под тежкото покривало на снега. Накрая един ден чух как медната камбана в кухнята бие ли, бие и ни призовава спешно на среща. След като влязох в голямата стая в ханека 10 10 Център за дервиши. — Б.а. , заварих всички там, и послушници, и дервиши бяха насядали в широк кръг. И в средата на кръга беше учителят със свити устни и замъглен поглед.

След като се прокашля, той каза:

— Бисмиллях, сигурно се питате защо съм ви повикал днес тук. Заради писмото, което получих. Не е важно откъде е дошло. Достатъчно е да спомена, че насочи вниманието ми към въпрос с важни последици.

Баба Заман помълча малко и се загледа през прозореца. Изглеждаше уморен, слаб и блед, сякаш през последните дни бе остарял много. Но когато продължи да говори, гласът му се изпълни с неочаквана решимост:

— В един град недалеч оттук живее начетен книжник. Борави добре с думите, но не толкова с метафорите, понеже не е поет. Хиляди го обичат, уважават го и му се възхищават, но самият той не обича никого. По причини, непостижими за нас, може би ще се наложи някой от братството ни да отиде да се запознае с него и да му бъде другар.

Сърцето в гърдите ми се сви. Въздъхнах бавно, много бавно. Неволно си спомних едно от своите правила. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Учителят продължи:

— Тук съм, за да ви питам дали някой от вас желае да поеме по своя воля на това духовно пътешествие. Бих могъл да посоча някого, но това не е задача, която се изпълнява по задължение. Защото тя може да се осъществи само от любов и в името на любовта.