Елиф Шафак - Любов

Единственият проблем беше, че Дейвид се бе отказал не толкова от секса, колкото от секса с жена си. Ела никога не му беше поставяла ребром въпроса за извънбрачните му връзки, дори не му беше намеквала за подозренията си. Близките им приятели не знаеха и затова й беше по-лесно да се преструва. Нямаше скандали, притеснителни съвпадения, нищо, което да даде повод за клюки. Ела нямаше представа как Дейвид го постига, особено ако отчетем колко често спеше с други жени, и най-вече с младите си секретарки, но той го правеше умело, без излишен шум. Въпреки това изневярата имаше миризма. Ако не друго, Ела знаеше това.

И да имаше някаква последователност в събитията, Ела не можеше да посочи кое е станало първо и кое — след това. Дали това, че е изгубила интерес към секса, беше причина мъжът й да й изневерява? Или беше обратното? Дали първо Дейвид беше започнал да кръшка и чак след това тя беше занемарила тялото си и беше изгубила желание за секс?

При всички положения резултатът си оставаше същият: просто вече го нямаше сиянието между тях, светлината, помогнала им да плават из непроучените води на брака и да запазят живо желанието дори след три деца и двайсет години.

През следващите три часа главата й беше пълна с мисли, а ръцете й не спираха да се движат. Тя режеше домати, кълцаше на ситно чесън, запържваше лук, правеше соса, стържеше на рендето портокалова кора и месеше тестото за пълнозърнестия хляб. Когато се сгоди за Дейвид, получи златен съвет от свекърва си:

— Няма нищо, което да напомня на мъжа за дома повече от миризмата на току-що опечен хляб — беше й казала тя. — Никога не купувай хляб. Меси си го сама, скъпа. Това прави чудеса.

След като се беше трудила цял следобед, Ела подреди красиво масата със салфетки в съответния цвят, с ароматни свещи и букет жълти и оранжеви цветя, толкова ярки и изумителни, че почти приличаха на изкуствени. Накрая, за да стане още по-красиво, добави и проблясващи поставки за салфетките. След като приключи, масата беше като от списание.

Уморена, но доволна, Ела включи телевизора в кухнята на местните новини. Млада лекарка била пронизана с нож в жилището си, заради късо съединение в една болница бил избухнал пожар и четирима гимназисти били задържани за вандализъм. Ела изключи новините, като клатеше глава при мисълта за безбройните опасности, дебнещи по света. Как хора като Азис З. Захара намираха желание и смелост да ходят в не толкова развити кътчета на земята, при положение че вече и в богатите предградия на Щатите не беше безопасно?

Ела не проумяваше как така този непредсказуем и непроницаем свят кара такива като нея да се затворят по къщите си, а има почти обратното въздействие върху хора като Азис и ги вдъхновява да поемат на приключения далеч от отъпканите пътища.

В седем и половина вечерта Рубинстайнови седяха около масата, като от картинка, със запалени свещи, от които трапезарията приличаше на храм. Ако ги видеше, чужд човек щеше да реши, че са съвършеното семейство, блажено като дима, който се стелеше и се разтваряше бавно във въздуха. Дори отсъствието на Джанет не помрачаваше картината. Докато се хранеха, Орли и Ави разказваха един през друг какво се е случило в училище. Както никога Ела беше признателна, че са толкова бъбриви и шумни и така разсейват мълчанието, което иначе щеше да похлупи нея и мъжа й.

Тя загледа с крайчеца на окото как Дейвид забожда на вилицата парче карфиол и го дъвче бавно. Очите й се плъзнаха към брадичката му, към бледите устни и перленобелите зъби — устата, която тя познаваше толкова добре и беше целувала толкова пъти. Представи си как Дейвид се целува с друга. Кой знае защо, съперницата, изникнала в съзнанието й, не беше младата секретарка на мъжа й, а някаква едрогърдеста разновидност на Сюзан Сарандън. Със спортна фигура, самоуверена, тя се перчеше с гърдите си, пристегнати под тясна рокля, и се беше качила на червени кожени ботуши до коленете на високи токове, а лицето й лъщеше от многото грим едва ли не във всички цветове на дъгата. Ела си представи как Дейвид целува, тази жена припряно и ненаситно, не както дъвчеше карфиола на семейната маса.

Точно там и тогава, докато тя ядеше вечерята, приготвена по „Кулинарно изкуство за всеки“, и си представяше жената, с която мъжът й има извънбрачна връзка, нещо в нея се прекърши. Ела разбра вледеняващо ясно и спокойно, че колкото и да е неопитна и притеснителна, един ден ще зареже всичко това: кухнята, кучета, децата си, съседите, съпруга си, готварските книги и рецептите за домашен хляб… Просто ще се махне и ще тръгне по широкия свят, където през цялото време стават опасни неща.