Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Мартин Вангер бе одобрил идеята да наемат Микаел за написването на фамилната хроника и се поинтересува как върви работата. Микаел отвърна с усмивка, че му е трудно да запомни имената на всички роднини, и попита дали би могъл да посети Мартин отново в удобно за него време и да го интервюира. На няколко пъти се чудеше дали да не поведе разговора към стареца и изчезването на Хариет Вангер, което се бе превърнало в негова идея-фикс. Според него Хенрик Вангер със сигурност бе тормозил брата на Хариет с теориите си от време на време, а Мартин трябва да беше наясно, че Микаел нямаше как да не забележи изчезването на един от членовете на семейството, след като пишеше фамилната хроника. Мартин обаче явно нямаше никакво намерение да повдигне този въпрос и Микаел реши да изчака. С времето със сигурност щеше да им се отвори възможност да обсъдят Хариет.

Микаел си тръгна към два часа сутринта след доста чаши водка. Здравата пийнал, той се заклатушка към дома си, който се намираше на триста метра от къщата на Мартин Вангер.

Един следобед през втората седмица от престоя на Микаел в Хедебю някой почука на вратата му. Журналистът остави поредната (седма) папка с документи от полицейското разследване, която току-що бе започнал да чете, затвори вратата на кабинета си и отвори външната. На прага му стоеше доста навлечена руса жена на около петдесетгодишна възраст.

— Здравейте. Реших да намина. Аз съм Сесилия Вангер.

Те си стиснаха ръцете, след което Микаел извади чаши за кафе и ги сложи на масата. Сесилия Вангер, дъщеря на нациста Харалд Вангер, бе отворена и в много отношения пленителна жена. Микаел си спомни, че Хенрик Вангер се бе изказал доста ласкаво за нея. Той бе споменал още, че тя не общуваше с баща си, макар да живееше в съседната на неговата къща. Те побъбриха известно време, преди тя да сподели истинската причина за посещението си.

— Разбрах, че ще пишете книга за семейството. Не съм сигурна, че одобрявам тази идея — рече тя. — Искам поне да видя що за човек сте.

— Аз работя за Хенрик Вангер. Може да се каже, че това ще бъде неговата история.

— А добрият стар Хенрик не е напълно обективен в преценката си за рода ни.

Микаел се вгледа в нея. Не бе напълно сигурен какво се опитваше да му каже.

— Вие сте против написването на книга за семейство Вангер. Така ли да разбирам?

— Не съм казала подобно нещо. А мнението ми е без значение. Предполагам обаче, че вече сте разбрали колко е трудно понякога да си член на това семейство.

Микаел нямаше никаква представа какво й бе разказал Хенрик и колко знаеше Сесилия за задачата му. Той разпери ръце.

— Подписах договор с Хенрик Вангер за написването на семейна хроника. Хенрик е доста краен в оценките си за някои от членовете на семейството, но аз ще включа само факти, които могат да бъдат доказани.

Сесилия Вангер се усмихна хладно.

— Това, което ме интересува, е дали трябва да замина на заточение в чужбина след излизането на книгата?

— Не мисля — отвърна Микаел. — Все пак има доста голяма разлика от човек до човек и читателите със сигурност ще я видят.

— Нека вземем баща ми например.

— Баща ви, нациста? — попита Микаел.

Сесилия Вангер присви очи.

— Баща ми е луд. Срещам го само няколко пъти годишно, макар че живеем врата до врата.

— Защо?

— Потрайте малко, преди да ме затрупате с куп въпроси. Смятате ли да ме цитирате? Или мога да водя нормален разговор с вас, без да се притеснявам, че ще ме представите в книгата си като идиот?

Микаел се замисли за миг. Не бе сигурен как точно да се изрази.

— Задачата ми е да напиша книга, която започва с пристигането на Александър Вангеерсад с Бернадот в Швеция и завършва в наши дни. Тя ще бъде посветена предимно на десетилетната история на концерна, но ще засегне и причините за западането му, както и противоборствата в семейството. Доста кирливи ризи неизменно ще излязат наяве. Това обаче не означава, че ще очерня или осмея семейството. Вече се срещнах с Мартин Вангер например. Той ми се струва доста приятен мъж и смятам да го представя като такъв.

Сесилия Вангер не отговори.

— За вас знам, че сте учителка…

— По-зле, аз съм директор на гимназията в Хедестад.

— Извинявайте. Знам, че Хенрик Вангер ви харесва, както и че сте омъжена, но със съпруга ви сте разделени… Май това е всичко. Можете спокойно да разговаряте с мен, без да се страхувате, че ще ви цитирам или изложа. Със сигурност обаче някой ден ще почукам на вратата ви и ще ви помоля да ми разясните някоя конкретна случка. Ще бъде като интервю, така че сама ще можете да изберете дали да отговорите, или не. Освен това ще ви предупредя предварително, преди да задам въпрос, чийто отговор смятам да използвам в книгата.