Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Значи мога да говоря с вас… off the record 57 57 Неофициално (англ.). — Б.пр. , както казвате вие.

— Разбира се.

— И настоящият ни разговор също е off the record ?

— Сега вие сте моя съседка, която е наминала да ме види и да изпием по чаша кафе, нищо повече.

— Окей. Може ли тогава да ви попитам нещо?

— Заповядайте.

— Каква част от книгата ще бъде посветена на Хариет Вангер?

Микаел прехапа устна и се поколеба как да отговори. След това продължи с по-весел тон.

— Честно казано, не знам. Много е възможно да посветя цяла глава на това — все пак говорим за изключително драматично събитие, което, ако не друго, доста е повлияло върху живота на Хенрик Вангер.

— Нали не сте тук, за да разследвате изчезването й?

— Какво ви кара да мислите така?

— Ами например фактът, че Гунар Нилсон ви донесе четири кашона. Такъв е обемът на събрания от Хенрик материал по време на дългогодишното му разследване. А когато надзърнах в старата стая на Хариет, където той обикновено го държи, видях, че го няма.

Сесилия Вангер не бе глупава.

— По този въпрос следва да се обърнете към Хенрик Вангер, а не към мен — отвърна Микаел. — Но да, Хенрик ми разказа доста за изчезването на Хариет. Историята ме заинтригува и реших, че ще ми е интересно да прочета материалите.

По устните на Сесилия Вангер се разля поредната студена усмивка.

— Понякога се чудя кой е по-луд — баща ми или чичо ми. Сигурно съм обсъждала изчезването на Хариет с него хиляда пъти.

— Какво й се е случило според вас?

— Интервюирате ли ме в момента?

— Не — разсмя се Микаел. — Просто ми е любопитно.

— Това, което ме интересува, е дали и вие сте луд. Дали сте повярвали на теориите на Хенрик, или пък се възползвате от него?

— Искате да кажете, че Хенрик е луд?

— Не ме разбирайте погрешно. Хенрик е един от най-топлите и внимателни хора, които познавам. Аз страшно много го харесвам. Но по отношение на Хариет е обладан от фиксидеи.

— Но не без основание. Хариет всъщност е изчезнала.

— Толкова ми е писнала тази проклета история. Тя трови живота ни вече години наред и няма никакъв изглед това да спре.

Жената внезапно се изправи и облече коженото си палто.

— Трябва да тръгвам. Изглеждате ми приятен. Мартин също смята така, но той не се слави с особено добра преценка. Заповядайте у нас на по чашка кафе, когато ви се прииска. Почти винаги съм вкъщи вечер.

— Благодаря — отвърна Микаел.

Тя тръгна към външната врата, а той извика след нея:

— Не отговорихте на въпроса ми.

Сесилия Вангер спря при вратата и му отвърна, без да го поглежда:

— Нямам никаква представа какво се е случило с Хариет. Но мисля, че тя е станала жертва на най-обикновен инцидент. За всичко това вероятно има толкова просто обяснение, че ще зяпнем от удивление, ако го разберем някой ден.

После се обърна и му се усмихна топло — за първи път. Махна му и изчезна. Микаел остана седнал до кухненската маса и се замисли над факта, че името на Сесилия Вангер бе едно от удебелените в списъка му с членове на семейството, които се бяха намирали на острова, когато Хариет Вангер беше изчезнала.

Сесилия Вангер бе приятна жена, което обаче не можеше да се каже за Изабела Вангер. Майката на Хариет Вангер бе на седемдесет и пет, невероятно елегантна жена, както му бе казал Хенрик Вангер, която малко напомняше на Лорен Бакол 58 58 Лорен Бакол (16 септември 1924) — американска филмова и театрална актриса. — Б.пр. . Микаел се сблъска с нея една сутрин на път към кафенето на Сузане. Тя бе слаба, носеше черно палто от персийска вълна и стилно подбрана шапка и се подпираше на черен бастун. Приличаше на застаряващ вампир; все още бе очарователно красива, но отровна като змия. Изабела Вангер явно се прибираше вкъщи след разходка; тя му извика от кръстопътя.

— Ей, младежо, ела насам.

Тонът й бе открито заповеднически. Микаел се огледа наоколо и стигна до извода, че тя имаше предвид него. Приближи се към нея.

— Аз съм Изабела Вангер — заяви жената.

— Здравейте, аз съм Микаел Блумквист.

Той протегна ръка, но тя не му обърна никакво внимание.

— Ти ли си въпросният мъж, който се рови в семейните ни работи?

— Хм, аз съм мъжът, когото Хенрик Вангер нае, за да му помогне с написването на книгата за фамилия Вангер.

— Това изобщо не те засяга.

— Кое? Че Хенрик Вангер ме нае, или че приех? Първото си е негова работа, а второто — моя.

— Много добре разбираш какво имам предвид. Не обичам хората да душат в живота ми.