Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Окей, няма да душа в живота ви. За останалото трябва да се договорите с Хенрик Вангер.

Изабела Вангер изведнъж вдигна бастуна си и опря дръжката му в гърдите на Микаел. Тя нямаше кой знае колко останала сила, но той отстъпи назад от изненада.

— Стой настрана от мен.

Изабела Вангер се обърна и продължи напред към къщата си. Микаел остана да стои на пътя с такова изражение на лицето, сякаш току-що бе видял на живо някой герой от комикс. Когато вдигна очи, видя Хенрик Вангер да стои на прозореца в кабинета си. Той държеше чаша кафе в ръка, която вдигна иронично, като за „наздраве“. Микаел разтвори отчаяно ръце, поклати глава и продължи към кафенето на Сузане.

Единственото пътуване, което Микаел предприе по време на първия месец от престоя си, бе еднодневен излет до залива край Силиян. Той зае мерцедеса на Дирх Фроде и пое напред сред заснежения пейзаж, за да прекара един следобед в компанията на криминален инспектор Густав Морел. Микаел се бе опитал да си изгради представа за него от действията му по време на разследването; мъжът, с когото се срещна обаче, бе жилав старец, който ходеше бавно и говореше още по-бавно.

Микаел бе взел със себе си бележник с нахвърляни десетина въпроса, които му бяха хрумнали, докато четеше материалите от разследването. Морел отговори изчерпателно на всеки един от тях. Накрая Микаел остави настрана бележките си и обясни на Морел, че въпросите са били просто претекст да се срещне с пенсионирания инспектор. Искаше само да си поговори с него и да го попита за най-важното: има ли нещо, свързано с разследването, което не бе записал на хартия; някаква догадка или интуитивно усещане, което би споделил?

Тъй като Морел, по подобие на Хенрик Вангер бе размишлявал над мистерията с изчезването на Хариет в продължение на трийсет и шест години, Микаел бе очаквал известна съпротива — все пак той бе новото лице, което идваше да души там, където Морел се бе изгубил. Но в поведението на инспектора нямаше и капка враждебност. Той напълни внимателно лулата си и драсна клечка кибрит, преди да отговори.

— Да, разбира се, че през главата ми минаха много мисли. Но те са твърде неясни и трудно уловими, за да мога да ги изразя с думи.

— Какво според вас се е случило с Хариет Вангер?

— Мисля, че е била убита. По този въпрос съм напълно съгласен с Хенрик. Това е единственото разумно обяснение. Но така и не си изяснихме мотива за престъплението. Мисля, че зад убийството й се крие конкретна причина — то не е дело на луд, нито на изнасилвач и т.н. Ако разберем мотива, ще открием и убиеца.

Морел се замисли за миг.

— Убийството може да е било извършено спонтанно. Искам да кажа, че някой се е възползвал от удалата му се възможност насред причинения от катастрофата хаос. Убиецът скрива тялото и го премества от острова, докато ние я издирваме.

— Тогава говорим за много коравосърдечен човек.

— Има една подробност. Хариет идва в стаята на Хенрик и го моли да разговарят. По-късно започнах да мисля, че поведението й в този момент е доста странно. Тя много добре знае, че той е ужасно зает с всички мотаещи се наоколо роднини. Смятам, че Хариет е представлявала заплаха за някого. Искала да е разкаже нещо на Хенрик и убиецът е разбрал, че тя… ще го издаде.

— В кабинета на Хенрик е имало няколко членове на семейството…

— Четирима души, ако не броим него. Брат му Грегер, вторият му братовчед Магнус Шьогрен и двете деца на Харалд Вангер — Биргер и Сесилия. Но това не означава нищо. Нека чисто хипотетично предположим, че Хариет е открила, че някой краде пари от компанията. Тя би могла да знае за това месеци наред и дори да го е обсъждала с въпросния човек. Може да се е опитала да го изнудва или пък го е съжалявала и не е могла да реши дали да го издаде. Може би е решила да сподели откритието си съвсем внезапно, да е казала на убиеца и той да е отнел живота й от отчаяние.

— Използвахте думата „той“.

— Чисто статистически повечето убийци са мъже. Но наистина в семейство Вангер има няколко дами — същински дяволи.

— Срещнах Изабела.

— Тя е едната, но има и още. Сесилия Вангер може да бъде доста опасна. Срещали ли сте Сара Шьогрен?

Микаел поклати глава.

— Това е дъщерята на София Вангер, една от първите братовчедки на Хенрик. Тя е пример за неприятна и безцеремонна жена. Но по онова време живееше в Малмьо и аз така и не можах да измисля мотив, който да я свърже с престъплението.

— Разбирам.

— Проблемът е, че както и да го въртим и сучем, не можем да открием мотива. Това е важното. Ако разберем мотива, ще ни стане ясно какво точно се е случило и кой е виновникът.