• Пожаловаться

Стиг Ларшон: Момичето, което си играеше с огъня

Здесь есть возможность читать онлайн «Стиг Ларшон: Момичето, което си играеше с огъня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Стиг Ларшон Момичето, което си играеше с огъня

Момичето, което си играеше с огъня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Момичето, което си играеше с огъня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е един от главните герои в едноименната трилър-трилогия. „Момичето, което си играеше с огъня“ е втората книга от поредицата след „Мъжете, които мразеха жените“ (ИК „Колибри“, 2009). Третата книга е „Взривената въздушна кула“ (ИК „Колибри“, 2010). Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра. Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават. По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности. Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг. Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.

Стиг Ларшон: другие книги автора


Кто написал Момичето, което си играеше с огъня? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Момичето, което си играеше с огъня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Момичето, което си играеше с огъня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Здравей, Лисбет — поздрави я той и затвори книгата.

Тя го изгледа безизразно и в погледа й не се четеше нито топлина, нито приятелство. След това мина покрай него и пъхна ключа в ключалката.

— Няма ли да ме поканиш на чаша кафе? — попита Микаел.

Тя се обърна към него и тихо каза:

— Върви си! Не искам да те виждам повече.

След това затръшна вратата под носа му и Микаел, изпълнен с безгранична почуда, я чу да заключва от вътрешната страна.

Втория път, когато я видя, бе след три дни. Пътуваше с метрото в участъка между Слусен и централната станция и погледна през прозореца, когато влакът спря на „Гамла стан“. Лисбет стоеше на перона, на по-малко от два метра от него. Забеляза я точно в мига, когато вратите се затвориха. В продължение на пет секунди тя гледа право през него, сякаш той не съществуваше, след което се обърна и когато мотрисата потегли, изчезна от погледа му.

Посланието бе съвсем ясно. Лисбет Саландер не желаеше да има нищо общо с Микаел Блумквист. Беше го изтрила от живота си като компютърен файл, без да му даде каквито и да било обяснения. Бе сменила номера на мобилния си телефон и не отговаряше на електронната си поща.

Микаел въздъхна, изгаси телевизора, отиде до прозореца и се загледа в кметството.

Чудеше се дали постъпва неправилно, като минава покрай апартамента й през равни интервали от време. До този момент, когато някоя жена му дадеше толкова ясни сигнали, че не иска да го вижда, негов принцип бе да се отдръпва. Според него пренебрегването на подобно послание би изразявало липса на респект към самата дама.

Микаел и Лисбет се бяха любили. Това се случи по нейна инициатива и връзката им продължи половин година. Ако искаше да сложи край на любовния им роман също толкова изненадващо, колкото го бе започнала, то Микаел бе „за“. Това си беше нейна работа. Микаел нямаше нищо против да приеме ролята на бившето гадже, ако действително нещата бяха стигнали дотам, ала пълната липса на желание за контакт от страна на Лисбет го объркваше.

Не беше влюбен в нея — двамата бяха прекалено противоположни, ала я харесваше и проклетата й сложна личност наистина му липсваше. Бе вярвал, че приятелските им чувства са взаимни, и сега, накратко казано, се чувстваше като идиот.

Дълго стоя до прозореца.

Накрая взе важно решение.

Щом Лисбет Саландер питаеше такава силна ненавист към него, че дори отказваше да го поздрави, когато се срещаха случайно в метрото, то вероятно приятелството им бе приключило завинаги. От този момент нататък той нямаше да поема каквито и да било инициативи, за да се вижда с нея.

Лисбет Саландер погледна часовника си и констатира, че е подгизнала от пот, макар да седеше на сянка. Бе десет и половина сутринта. Запамети една математическа формула от три реда и затвори книгата „Измерения на математиката“. След това взе ключа за стаята си и пакета цигари от масата.

Стаята й се намираше на втория етаж, който се явяваше и последен за хотела. Съблече се и влезе да вземе душ.

Един зелен гущер, дълъг около два дециметра, я гледаше от стената, точно под тавана. Лисбет Саландер също го погледна, но не направи опит да го прогони. Гущерите бяха навсякъде на острова. Промъкваха се в стаите през дървената щора на отворения прозорец. Харесваше й компанията на тези малки животинки, които не й досаждаха. Водата бе хладка, но не студена. Стоя пет минути под струята на душа, за да се разхлади.

Когато отново се върна в стаята, застана гола пред огледалната врата на гардероба и огледа любопитно тялото си. Все още тежеше около 40 килограма и бе висока 150 см. Това не можеше да промени. Крайниците й бяха твърде слаби, като на кукла… Ръцете й бяха малки и почти нямаше бедра.

Ала вече имаше бюст.

През целия си живот бе била почти плоска, точно както преди да навлезе в пубертета. Изглеждаше, откровено казано, смехотворно и винаги изпитваше дискомфорт, когато трябваше да се съблече гола.

Сега обаче вече разполагаше с истински бюст. Не ставаше въпрос за някакви бомби (тя не искаше подобни гърди, а и те щяха да изглеждат още по-смешно на кльощавото й тяло), а за две овални гърди със среден размер. Промяната бе извършена внимателно, така че тялото й да запази пропорциите си. Разликата обаче беше огромна, що се отнася не само до външния й вид, но и до самочувствието й.

Бе прекарала пет седмици в една клиника край Генуа, където й поставиха гръдните импланти. Избра клиниката и лекарите, които имаха най-добрата репутация в Европа. Нейният хирург, очарователна бойна дама на име Алесандра Перини, констатира, че гърдите на Лисбет са физически недоразвити и че уголемяването им е дори медицински обосновано.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Момичето, което си играеше с огъня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Момичето, което си играеше с огъня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Момичето, което си играеше с огъня»

Обсуждение, отзывы о книге «Момичето, което си играеше с огъня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.