Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Прогнозата?

— През цялото това време не е получавала лечение. Предполагам, че болестта, която евентуално бихме могли да излекуваме преди десет години, вече е неразделна част от личността й. Според мен, когато бъде заловена, няма да бъде изпратена в затвора. Тя се нуждае от лекарски грижи.

— По дяволите, защо тогава Градският съд е решил да я пусне на свобода? — измърмори Ханс Фасте.

— За това има две причини — красноречието на адвоката й и твърде голямата либерализация, в комбинация с бюджетните съкращения. Аз във всеки случай изразих несъгласието си с това решение, когато от „Съдебна медицина“ се свързаха с мен, но нямах думата по въпроса.

— Но тази прогноза, за която говорите, не е нищо друго освен предположение? — намеси се Соня Мудиг. — Искам да кажа… Вие не знаете какво се е случило с нея, след като е навършила пълнолетие?

— Това не е просто предположение. Говоря от опит.

— Склонна ли е сама да си навреди? — попита Соня Мудиг.

— Имате предвид да извърши самоубийство? Не, едва ли. Тя е по-скоро егоцентричен психопат. Мисли се за най-важна от всички. Всички останали са без значение.

— Казахте, че е способна на изключителни прояви на насилие — рече Ханс Фасте. — С други думи, трябва да се смята за опасна?

Петер Телебориан наведе глава и разтри чело, преди да отговори.

— Не можете да си представите колко е трудно да кажеш как точно би реагирал някой човек. Не искам Лисбет Саландер да пострада, когато я арестуват… но да, в нейния случай щях да се погрижа към ареста й да се подходи с максимална предпазливост. Ако е въоръжена, съществува голям риск да използва оръжието си.

Трите паралелни разследвания на убийството в Еншеде напредваха бавно. Това на инспектор Бубла имаше предимството да се провежда от държавна институция. На пръв поглед решението изглеждаше съвсем близко — имаха и заподозрян за убийството, и оръжие за извършването му. Разполагаха и с неоспорима връзка между заподозрения и първата жертва и възможна връзка посредством Микаел Блумквист с останалите две. Основната цел на Бублански в момента бе единствено да залови Лисбет Саландер и да я затвори в една от килиите на ареста „Крунобергсхектет“.

Разследването на Драган Армански формално бе подчинено на официалното, но той имаше и собствен план. Намеренията му бяха по някакъв начин да защити интересите на Лисбет Саландер — да открие истината, а още по-добре щеше да бъде, ако откриеше и смекчаващи вината обстоятелства.

Разследването на „Милениум“ бе свързано с най-много проблеми. Вестникът не разполагаше с ресурсите на полицията и организацията на Армански. За разлика от полицията обаче, Микаел Блумквист не се стремеше да открие разумен мотив, който да обясни защо Лисбет Саландер би отишла до Еншеде и би убила двама от приятелите му. По време на великденските празници бе стигнал до извода, че не вярва на тази история. Ако Лисбет Саландер по някакъв начин бе замесена в убийствата, то трябваше да има причини, съвсем различни от загатнатите в официалното разследване — или някой друг бе стрелял, или се бе случило нещо извън нейния контрол.

Никлас Ериксон мълча през цялото време, докато пътуваха с такси от Слусен до Кунгсхолмен. Чувстваше се смутен от факта, че най-накрая без предупреждение бе станал част от истинско полицейско разследване. Хвърли скришом поглед към Сони Буман, който за пореден път четеше доклада на Армански. След това внезапно се усмихна сам на себе си.

Задачата му бе предоставила една напълно неочаквана възможност да осъществи своя амбиция, за която не подозираха нито Армански, нито Сони Буман. Внезапно се бе озовал в позиция, която му позволяваше да притисне Лисбет Саландер. Надяваше са да спомогне за залавянето й. Надяваше се да я осъдят на доживотен затвор.

Лисбет Саландер не се ползваше с особена популярност в „Милтън Секюрити“. Повечето от колегите й, които бяха контактували с нея, я смятаха за живо наказание. Но нито Буман, нито Армански подозираха колко дълбоко я ненавижда Никлас Ериксон.

Животът бе постъпил несправедливо с Никлас Ериксон. Той изглеждаше добре, беше интелигентен мъж в разцвета на силите си, но бе завинаги лишен от възможността да практикува единствената професия, за която мечтаеше — професията на полицай. Имаше микроскопичен отвор на перикарда, което водеше до шум в сърцето и означаваше, че стената на едната камера е изтънена. Подложи се на операция и проблемът бе решен, но заради сърдечното му заболяване завинаги го заклеймиха като втора ръка човек.