Шарлот Бронте - Вийет

Смутих се, както може да се очаква, но не изпитах особено дълбоко стеснение, защото знаех, че не нескрито възхищение, нито пък неоправдано любопитство са извикали това порицание. Можех да се оправдая на часа, ала не пожелах. Не отговорих. Не бях свикнала да разговарям с него. Оставих го да мисли каквото си иска и да ме обвинява в каквото ще, подхванах ръкоделието, което бях оставила, и останах със сведена глава чак докато си отиде. Има едно опърничаво състояние на ума, в което човек, вместо да се дразни, успокоява се, когато е криво разбран; и често, когато знаем, че не е възможно да опознаят истинската ни същност, предпочитаме изобщо да не ни забелязват. Почтеният човек, ако погрешно го сметнат за крадец, по-скоро се развеселява, отколкото да страда от недоразумението.

Беше лято, и то много горещо. Жоржет, най-малкото дете на мадам Бек, се разболя от треска. Дезире, внезапно излекувана от своето страдание, и Фифин бяха изпратени при баба си на село, за да не се заразят и те. Сега наистина имаше нужда от лекарска помощ и мадам, без да обръща внимание на завръщането на доктор Пилюл, който се бе прибрал преди седмица, призова английския му съперник да продължи посещенията си. Една-две от пансионерките също се оплакаха от главоболие и общо взето, изглежда, бяха прихванали болестта от Жоржет. „Сега най-сетне ще повикат доктор Пилюл — казах си аз. — Предпазливата директорка не ще позволи този млад лекар да преглежда ученичките й.“

Директорката беше предпазлива, но беше също тъй готова да поеме рискове. Сама тя заведе доктор Джон в учебната част на заведението и повери на грижите му гордата и хубава Бланш дьо Мелси, както и суетната кокетка Анжелик, нейна приятелка. Доктор Джон изглеждаше благодарен за този акт на доверие и ако сдържаното държане би могло да послужи за оправдание на подобна стъпка, той наистина оправда доверието. Ала тук, в един девически пансион, в този свят на монашеско усамотение и изповедни, присъствие като неговото не можеше да мине незабелязано. Училището злословеше, кухненските прислужници шушукаха, градът подхвана слуховете, родителите започнаха да пишат писма и да правят гневни посещения. Да беше жена с по-слаб характер, мадам щеше да бъде загубена. Не едно съперническо образователно заведение чакаше да се възползува от тази погрешна стъпка — ако наистина беше такава, — за да я съсипе, ала мадам беше силна и макар да беше същинска йезуитка, аз й се възхитих в сърцето си и с неговия глас възкликнах: „Браво!“, докато наблюдавах достойното й държане, умелите й разпоредби, настроението й, нейната непоколебимост.

Тя посрещаше разтревожените родители добродушно и ведро, защото никой като нея не притежаваше или не умееше да си служи с тая прямота и чаровна откровеност на почтената жена, които в много случаи постигаха определената цел бързо и успешно, докато дълбокомислената сериозност и задълбочените философии биха провалили всичко.

— Бедничкият доктор Джон! — възкликваше тя, озарена от весела усмивка, като потъркваше пълните си малки ръце. — Милият млад човек! Та той е най-доброто същество на света! — И се впускаше да обяснява как й се случило да го повика за собствените си деца, които тъй се привързали към него, че само при мисълта за друг лекар се заливали в горчиви сълзи, как, след като тя имала лично доверие на него, сметнала за напълно естествено да му се довери и за питомците си; що се отнасяло до заболяването им, то било истинска дреболия. Бланш и Анжелик страдали от мигрена; доктор Джон им написал рецепта и това било всичко!

Родителите престанаха да мърморят. Бланш и Анжелик й спестиха допълнителни неприятности, като възхвалиха своя лекар до небесата; останалите ученички откликнаха в отговор, заявявайки единодушно, че заболеят ли, ще искат да ги лекува само доктор Джон и никой друг; мадам се засмя, засмяха се и родителите. Изглежда, жителите на Лабасекур имат особено развито чувство към децата си или поне ги глезят толкова много, щото в повечето семейства волята на децата се превръща в закон. Мадам бе похвалена, че в случая е постъпила с майчинска загриженост. Тя излезе от тази история с развети знамена, хората я одобриха като директорка повече от всякога.

И досега не можах да разбера защо сложи на карта интересите си заради доктор Джон. Естествено, знам какво се разправяше. Всички — ученичките, учителите и прислугата — твърдяха, че щяла да се омъжва за него. Уверени бяха в това. Разликата в годините за тях не беше пречка, тъй трябваше да стане.