Шарлот Бронте - Вийет

— Достатъчно, мис Фаншоу. От всичко казано аз трябва да разбера, че тоя благодетел е господин Изидор, че от него сте получили скъпия накит, че той ви снабдява с букетите и ръкавиците.

— Колко противно се изразявате — възкликна тя. — Да се чуди човек как да ви отговори. Исках само да кажа, че понякога разрешавам на Изидор удоволствието и честта да ми покаже своето почитание, като ми подари по някоя дреболия.

— Все това е. А сега, Дженевра, да си призная, аз тези неща много не ги разбирам, обаче в едно съм убедена — постъпваш лошо, много лошо. Но може би вече си сигурна, че ще се омъжите за господин Изидор? Родителите ви и вуйчо ви може би са склонни, а вие от своя страна горещо го обичате — така ли е?

— Нищо подобно! — кипна тя и произнесе следните безсърдечни слова: — Аз съм негова повелителка, ала той не е мой господар!

— Извинявайте, но смятам думите ви за празни и суетни. Самата вие не представлявате нищо особено; как тогава си позволявате да се държите тъй надменно и да се облагодетелствувате от добрината и кесията на човек, към когото се напълно безразлична? Вие сигурно обичате господин Изидор далеч повече, отколкото си мислите и искате да си признаете.

— Не. Онази вечер танцувах с един млад офицер, когото обичам хиляди пъти повече от него. Често се питам защо съм тъй безразлична към Изидор, за когото всички казват, че бил хубав, и когото другите дами обожават; мен той ме отегчава. Чакайте да видя защо е така.

И тя сякаш се опита да размисли. Реших се да я поощря.

— Да — казах. — Помъчете се да изясните мислите си. На мен ми се струват съвсем объркани — хаотични като торба с кълчища.

— Ето какво е! — възкликна тя след малко. — Той е прекалено романтичен и предан и очаква от мен да бъда нещо повече от онова, което съм всъщност. Мисли ме за съвършена — надарена с всички прелестни качества и върховни добродетели, каквито всъщност нито съм притежавала, нито възнамерявам да придобия. Когато съм с него, без да искам, се опитвам да оправдая доброто му мнение за мен; а тъй е, защото той наистина ме смята за разумна. При вас съм много по-отпусната, моя стара госпожо — при вас, мили Мърморко, защото ме виждате от най-лошата ми страна, знаете каква съм кокетка, невежа, флиртаджийка, непостоянна, глупава, егоистка и имам още много подобни прелестни недостатъци, за които и двете признаваме, че са част от моя характер.

— Всичко дотук е чудесно — отвърнах, насилвайки се да остана сериозна и строга въпреки смеха, който ме напушваше от чистосърдечното й откровение, — но то не променя отвратителната история с тези подаръци. Съберете ги в едно пакетче, Дженевра, и като добро момиче — върнете ги обратно.

— И дума да не става — рязко викна тя.

— В такъв случай вие мамите господин Изидор. Предполага се, че приемайки подаръците му, с това му обещавате да дойде ден, който той от своя страна да получи равностойно внимание от ваша страна.

— Но това няма да стане — прекъсна ме тя. — Тази равностойност му се предлага сега в удоволствието да ме гледа, като ги носа — а това му стига, защото е буржоа.

Този израз в цялата му безсмислена арогантност изведнъж ме изцери от временното ми разнежване, което ме бе накарало да променя и тона, и отношението си. А тя продължаваше да дърдори:

— Единственото за мен сега е да се радвам на младостта и да не мисля да се обвързвам с обещания или клетви към който и да е бил мъж. Когато се запознах с Изидор, помислих си, че с него ще ми е весело. Вярвах, че ще му е достатъчно да ме приеме като млада девойка и ще му стига да се срещаме и разделяме, да пърхаме като две пеперуди и да сме щастливи. Но нищо подобно! Понякога той е по-строг и от съдия, влюбен и замислен. Как не! Мислителите, вглъбените и разумните мъже не са ми по вкуса. Полковник Алфред дьо Амал ми е далеч по- приятен. Предпочитам хубавите нехранимайковци и веселите гуляйджии! Да живеят радостите и удоволствията! Долу силните страсти и възвишените добродетели!

Очакваше да чуе отговор на своята тирада. Аз замълчах.

— Обичам моя хубав полковник — продължи тя. — Никога няма да залюбя неговия съперник. Никога няма да стана жена на буржоа.

Дадох й да разбере, че стаята ми незабавно трябва да бъде освободена от почитаемото й присъствие. Тя си отиде, като се заливаше от смях.

Мадам Бек имаше наистина твърд характер — бе снизходителна към целия околен свят и също толкова хладна към него. Дори децата й не бяха в състояние да нарушат равновесието на стоическата й сдържаност. Тя бе грижлива към семейството си, отблизо бдеше за неговите интереси и физическо здраве, но не познаваше, изглежда, порива да сложи някое от своите деца на скута си, да притисне розовите му устнички до своите, да го обхване с топла прегръдка, да го обсипе с мили ласки, с нежни думи.