Шарлот Бронте - Вийет

— Нима онези, за които ми говориш, Полина, са били криви, че е станало тъй?

— Не всякога. Някои са били добри, усърдни хора. Аз не съм нито усърдна, нито много добра, но бог ми е отсъдил да расна на слънце, при достатъчно влага, при топла закрила, на завет, нахранена, поучавана от моя скъп баща, а сега… ето че се явява друг един. Греъм ме обича.

Замълчахме известно време в този върховен миг.

— Знае ли баща ти? — запитах тихо.

— Греъм пишеше с дълбоко уважение към татко, но намекваше, че не смеел да му съобщи още нищо, първо искал да докаже, че е достоен за мене. Допълваше, че желаел да разбере какво мисля аз, какви са моите чувства, преди да се осмели да предприеме други стъпки в това отношение.

— Ти как му отговори?

— Отговорих кратко, но не го отблъснах. И в същото време умирах от страх да не би отговорът ми да прозвучи прекалено сърдечно. Греъм е такъв придирчив човек. Написах го три пъти и всеки път съкращавах, охлаждах думите. Накрая, когато очистих писмото така, че заприлича на бучка сладолед, ароматизирана едва-едва с плодове и леко подсладена, тогава чак се осмелих да го запечатам и да го изпратя.

— Чудесно, Полина! Имаш верен усет, ти разбираш доктор Бретън.

— Но как да постъпя с татко? Много съм объркана.

— Не прави нищо. Сега вече почакай. Само не си пишете повече, докато баща ти не научи и сам не ти разреши.

— А дали изобщо ще ми разреши?

— Времето ще покаже. Чакай.

— Доктор Бретън ми написа още едно писмо, дълбоко благодарен за моето хладно, кратко, писъмце; но аз предугадих съвета ти и му заявих, че макар чувствата ми да са все същите, не мога без знанието на татко да му пиша повече.

— Постъпила си точно както трябва, същото ще си е казал и доктор Бретън. Това ще го накара да се гордее още повече с тебе, да те обикне по-дълбоко, ако това изобщо е възможно. Полина, този тъничък скреж, с който природата те е дарила и който обгражда чистия, нежен пламък на душата ти, е безценен дар.

— Знаеш ли, аз дълбоко усещам склонностите на Греъм — рече тя. — Чувствувам, че колкото по-сдържано се отнасям, толкова повече ще му се харесам.

— Очевидно е, че го разбираш, но каквито и да са склонностите на доктор Греъм, дори да беше човек, който очаква да го приемеш много по-сърдечно, ти ще постъпиш все така искрено, открито и нежно с баща си.

— Предполагам, Люси, че всякога ще постъпвам така. О, колко ще ми е мъчно да събудя татко от неговия сън и да му кажа, че вече не съм малка!

— Не прибързвай, Полина! Остави тези разкрития на Времето и на Съдбата. И аз забелязвам, че тя се отнася с тебе много нежно. Не се съмнявай — съдбата ще нагласи обстоятелствата по най.благоприятен начин и ще избере най-удобния час. Да, и аз съм мислила, че животът ти ще протече, както ти го виждаш, правила съм сравнения, подобни на ония, които си правила ти. Не знаем какво ни очаква в бъдеще, но миналото е многообещаващо.

Докато беше дете, страхувах се за тебе, не съм виждала друго същество, по-чувствително от тебе, когато беше малка. Нито външността ти, нито душевността ти биха станали такива, каквито са днес, ако бе расла в грубост и немара. Душевните мъки, страхът, борбите биха белязали чертите на лицето ти, биха го обезобразили, биха довели нервите ти до състояние на постоянна и трескава раздразнителност; ти щеше да загубиш и здравето, и веселия си нрав, и хубостта, и нежността си. Провидението те закриляше, усъвършенствуваше те не само заради теб самата, но и заради Греъм. И той е роден под щастлива звезда. За да се проявят най-хубавите му качества, му трябва другарка като тебе. И ето те — вече готова за него. Вие трябва да се свържете. Разбрах го още същия ден, когато ви гледах заедно в «Терасата». Във всичко, което се отнася до вас двамата, аз прочитам добър умисъл, план, хармония. Не вярвам слънчевата младост на всеки един от вас да се окаже предсказание за неспокойна зрелост. Мисля, че е предвидено да живеете в мир и щастие — не като ангели, а като малцина сред смъртните. Животът на някои наистина е благословен така. Това е божия воля, това е поличба и знак от Небето. Други още в началото тръгват по различен път. Други странници се сблъскват с бурно и ветровито време, неспокойно и лошо, пътуват при насрещен вятър, окъсняват и биват застигани от ранната зимна нощ. Но и това не става без волята на провидението и зная, че сред безбрежните му творения някъде е скрита тайната на тази последна съдбовна справедливост. Зная, че за някои тези изпитания донасят накрая милосърдие.