Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Отец Манчерони, вие наистина ли си мислите, че ще възприема сериозно думите ви? — усмихна се иронично българинът. — Ако имате да ми казвате нещо съществено, казвайте. Ако ли не, довиждане! Смятам, че сте избрали неподходящ обект за вашите религиозни експерименти.

— Свикнали сме на такова отношение… — с лицемерно съжаление продължи Манчерони. — Неблагодарността е най-честата отплата за нашите усилия… — Той целуна плочката на гърдите си и след това подаде на Ивац свитък хартия, която до този момент беше крил в ръкава на расото си.

— Какво е това? — недоверчиво попита българинът, без да го вземе.

— Една от най-сполучливите религии, разработени тук! — сви молитвено ръце Манчерони. — Култ към безсмислието на живота. Религия на примирението. Професорът е великодушен. Заповяда да ви я дам, за да облекча последните ви дни в самотата на този затвор.

„Искат да ме обработят психически!“ — помисли си Ивац. И като се обърна към Манчерони, заяви:

— Такива теории не ми трябват! Кажете на професора, че се чувствувам много добре. А що се отнася до вашата забележка за самотата в затвора, не я разбирам. Тук е много приятно… Довиждане!

— Все пак вземете свитъка! — с двусмислена усмивка настоя отецът. — Може да ви потрябва. Всичко е суета на суетите…

— Едва ли! — усмихна се Ивац. — Аз съм възпитан в общество, където примирението се смята за порок. Човек трябва да се бори за своето щастие и идеи, а не да се примирява. Но както виждам, с вас е излишно да се разговаря за такива неща…

— Няма да ви направя удоволствието да се обидя! — назидателно отговори Манчерони. — Ще съжалявате за гордостта си. Довиждане! — И като се обърна рязко, напусна стаята.

Това посещение беше доста странно. Какво целеше професорът? Заплахите, които изрече Манчерони, бяха приглушени, меки… Нямаше съмнение, че е изпратен от някого…

Но разсъжденията му бяха прекъснати по твърде неочакван начин. Вратата отново се отвори и влезе… доктор Харм.

Ивац така се изненада, че стана прав.

— Седнете! — процеди надменно докторът. — Учудвате ли се, че ме виждате?

— Да! — призна си чистосърдечно българинът. — Не ви очаквах.

— Седнете! — махна с ръка смирено Харм. — Трябва да поговорим. Делово! Разполагам с малко време…

— Слушам ви!

— Най-напред искам да ви разкрия една тайна… — усмихна се доктор Харм с красивата си хищна усмивка. — Аз лично хвърлих в реката шишето с вашето съобщение, така че момчето да го намери.

— Вие! — извика смаяно Ивац, съвсем объркан от последните думи на своя посетител.

— Тихо! — постави пръст на устата си докторът. — Сдържайте емоциите си!

— Но защо?!

— Ще ви обясня — каза Харм и седна върху края на масата. — Ако не бях направил това, кой знае още колко време щеше да продължи бездействието ни на дъното на тази пропаст. Професорът знае само албумите си. За него всичко е някъде в неопределеното бъдеще…

— И заради това пожертвувахте мен? — забеляза Ивац. — Разбирам!…

— Не бързайте! — спря го докторът. — Не съм свършил. Всичко едва сега започва.

— Кое? Завоюването на човечеството от института ли?

— Не! — отговори Харм. — Завоюването на Земята от мен.

— От вас?

— Да! — с тържествуваща, надменна усмивка съобщи докторът, слезе от масата и започна да се разхожда. — Всички оръжия са в мои ръце. Охраната — също.

Българинът започна да осъзнава ужасната истина.

— Смятате да победите човечеството?

— Това вече започна. Слушайте!…

Той извади от джоба си малък транзисторен радиоапарат, включи антената му в контакта на стената, който Ивац не беше забелязал, и замълча. Чу се развълнуван мъжки глас:

„Предаваме от град Кипс. Нови ужасни събития ни доведоха тук. Снощи в 21 часа телевизионната програма в града и околностите му е била прекъсната по неизвестни причини. По екраните на телевизорите в продължение на десет минути са били показвани снимки на очи. Всички, които са гледали това предаване, са загубили паметта си. Днес в града пристигна държавна комисия, която се запозна на място с нещастието. Това е третият случай на масово загубване на паметта в този район след нападението на полицията и на завод «Жано». Тази вечер правителството ще има извънредно заседание, за да разгледа ултиматума на професор Самберг, за когото се предполага, че е в основата и на трите събития…“

Доктор Харм изключи антената и радиоприемникът спря.

— Както чухте, ние не се шегуваме. А тези наивници — хората, дори не разбират какво им се готви…