ИЗБЕРЕТЕ ЕДНА ОТ СЛЕДНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
□ КОМУНИКАЦИИ
□ ТЪРСЕНЕ
□ ПОСТЪПВАЩИ ФОНДОВЕ
□ РАЗПЛАЩАТЕЛНИ ФОНДОВЕ
□ ПОМОЩ
Той вече беше успял да прегледа какво съдържа индексът „ПОМОЩ“. Стори му се доста полезен при запознаването със софтуера. Програмата беше либерална; тя позволяваше да се правят някои грешки, с надеждата че потребителят постепенно сам ще схване какво точно се иска от него.
Избра си режим „ТЪРСЕНЕ“ и истинският лов започна. Първо посети няколко американски банки, после се прехвърли в Англия и Франция. Накрая откри една, която му се стори достатъчно интересна, пък и кодът за достъп беше включен в списъка, с който разполагаше. Влизането беше лесно — трябваше само да прекрати изпълнението на програмата и отново да се включи, използвайки новата банка като база. Защитните системи на банките бяха, меко казано, наивни. Те не позволяваха на никакви външни институции да навлизат в собствените им бази данни. Но за да избегне всякакво взаимодействие с чуждия компютър, Крейн просто работеше от името на банката, която го интересуваше. Обикновено програмата му вървеше паралелно на банковите оперативни системи. В този конкретен случай Крейн представляваше една мажа банка в Луизиана.
Проучи новото меню на екрана:
□ НОВИ ВЛОГОВЕ
□ РАЗПЛАЩАТЕЛНИ ВЛОГОВЕ
□ СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ
□ ФИНАНСОВ ПАЗАР
□ ЦЕННИ КНИЖА
□ СРОЧНИ ВЛОГОВЕ
□ КРЕДИТИ
□ ИНФОРМАЦИОНЕН И ФИНАНСОВ ТРАНСФЕР
□ ДРУГИ
Преди години Крейн често преглеждаше влоговете. Нередностите направо го шокираха. Голяма част от нещата се правеха през главата на надзорните съвети. Най-често се манипулираха кредитите. Оттам изтичаха огромни суми, използваха се някъде другаде и се връщаха обратно. Никой не подозираше за тези машинации.
Но Крейн знаеше.
Пазеше доказателствата в архивите си.
Когато беше на лов, както сега, той винаги избираше срочните влогове.
Разполагаше със списък, който включваше имената на вложителите, номера и вида на сметката, нейния баланс и последната дата на тегленията.
Прегледа данните и накрая намери това, което му трябваше:
□ ДОНАС, МЕЙБЪЛ ДЖ. 197653210 СП
$2,645.97 10.11.88
Изкара на екрана развитието на сметката по дати и се намръщи за момент. Беше повече от ясно, че Мейбъл вече не е между живите. Госпожата беше внасяла малки суми на всеки три месеца в продължение на години, а после изведнъж беше спряла. Никой не беше предявил претенции за парите й, а главният касиер още не беше започнал издирването на законните собственици. Банките често протакаха разгласяването на такива сметки и междувременно използваха парите както намереха за добре.
Крейн избра командата за трансфер на фондове и прехвърли баланса на сметката във вида й от 10 януари 1989 на името на Джонатан Корд в една банка в Пеория, Илинойс. Сумата възлизаше на $2124,34 без лихвите. Крейн познаваше Джонатан много добре; той сам беше измислил името и номера на социалната му осигуровка.
Накрая изтри всички промени в сметката на Мейбъл от съответната дата и допълни: „Лихвите са в полза на банката, прехвърлено от главния касиер 1/21/89“.
Излезе от оперативната система. Тъй като беше използвал своята програма за трансфер, номерът на сметката нямаше да бъде включен в списъка на прехвърлянията на луизианската банка. Крейн знаеше, че „ДАТЕФТ“ автоматично изготвя подобен списък за всички банки, в които е инсталирана.
В края на деня счетоводният баланс на изплатените лихви и наличните фондове щеше да се отклони леко от предвидения. Имаше и нещо още по-лошо — тази разлика щеше да се отрази и няколко години назад. А това бяха години с приключено счетоводство. Някой вицепрезидент можеше да възложи на младши сътрудник да провери откъде идва грешката, но работата никак нямаше да бъде лесна. Имаше хиляди номера на сметки, които се променяха в рамките само на една година. А за такава малка сума банката можеше да си затвори очите и да приеме несъответствието. Крейн силно се съмняваше, че някой ще успее да стигне до сметката на госпожа Мейбъл като източник на това несъответствие. Но дори и при такова положение никой нямаше да се обади на държавните служби за проверка. Беше му се случвало само веднъж, и то преди много години. Компютрите караха хората да вярват само в това, което искат.
Бюлетините за финансовото състояние, които банките периодично публикуваха, забавляваха Крейн. Те бяха толкова изрядни, по нищо не можеше да се разбере за многобройните грешки, които се правеха с банковите сметки на хората. Вярно е, че и чиновниците, и клиентите не бяха застраховани и често допускаха неточности. Част от тях биваха поправяни, но повечето оставаха незабелязани и се включваха в графата: „Ние прецакахме вашата сметка.“
Читать дальше