Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

И все пак той много добре знаеше, че преди години, когато компанията имаше нужда от допълнителни капитали, Джером беше „заемал“ фондове от страните на третия свят. Там финансовите операции се движеха толкова мудно, че парите се връщаха на мястото си, без никой да е забелязал отсъствието им. Е, вярно е, че имаше и периоди на съмнение в правотата на действията им. Джером обаче успя да го убеди, че след няколко успешни инвестиции парите наистина се връщат на законните им собственици.

— 6,3 секунди! — възкликна Джером. — Това е повече, отколкото бяхме очаквали! Гордея се с теб, Нат. Има ли нещо друго?

— Всъщност има един проблем, който изникна наскоро. Министерството на правосъдието ме извика като консултант. — Грей им разказа за случилото се в Кловис. — Знам, че излизам от рамките на дневния ред, но ударът беше наистина голям. Реших, че е по-добре да ви кажа.

Уестин се намръщи, после лицето му се проясни.

— Радвам се, че помагаш на правителството, Нат. Продължавай да ни информираш, ако има нещо, което ни засяга.

— Сигурно е бил някой вбесен вложител — каза Лафлин.

— Тази банка работеше ли с продукти на „Датекс“? — попита Самсън.

— „Датефт“ и „Датауд“.

— Джорджия — намеси се Уестин, — отбележи си да им се обадим по-късно. Искам да им направим предложение да подменим целия им софтуер безплатно, ако е повреден по някакъв начин. Трябва да разберем как е преодоляна защитната им система. Това би могло да засегне всичките ни продукти.

— Разбира се — съгласи се тя.

— Добре. Какво става във Великобритания, Джийн?

Лафлин веднага започна с доклада си. Останалите го последваха.

Джером беше повече от възхитен.

Първоначално съвещанието беше насрочено за десет часа сутринта. После го отлагаха два пъти, за да се съобрази времето с възможностите на участниците.

Мартин остана с впечатлението, че тази среща наистина е от голямо значение. Президентът очакваше всички те просто да зарежат това, с което се занимават в момента, и да бъдат на разположение. Само че явно някой беше създал проблеми с времето. Мартин не знаеше заради кого се отлага срещата. Той беше прекарал достатъчно време сред тези надути бюрократи и предполагаше, че може да е всеки един от тях.

Бяха се събрали в една от залите за конференции на третия етаж на сградата „Дж. Едгар Хувър“. Надолу по коридора бяха офисите на отдела по компютърни престъпления. Ръсел беше сложила на масата пред всеки от тях табелка с името му, така че разговорът да не се затруднява.

Луан носеше вълнена рокля и според него изглеждаше очарователно. Тя седеше начело на масата. Заместникът й, Монтгомъри, седеше от дясната й страна, въпреки че не беше член на комитета. Мартин вече познаваше Рик Веласкес от Агенцията за национална сигурност. Там бяха и Гари Хамър, и Стив Рос. Двамата работеха съответно в администрацията на Сената и правителствената комисия по разузнаването.

Четиримата, които не познаваше, бяха Брус Бауърс от търговското министерство, Хауърд Зоерн от федералната комисия по комуникациите, Роланд Омото от федералната търговска комисия и Дел Симънс от Държавния департамент. Всички те бяха от такъв ранг, че можеха да се приемат като преки представители на големите шефове. Евентуалните поражения от този комуникационен срив можеха да засегнат всички аспекти на правителствената дейност. Ето защо агенциите бяха силно заинтересовани от бързото решаване на проблема.

Нат Грей не присъстваше на съвещанието, въпреки че името му беше включено в списъка, който Ръсел им раздаде. Вероятно още не се беше върнал от Европа.

На Мартин вече му беше пределно ясно, че нещата започват да излизат от контрол. Той беше живял достатъчно дълго и знаеше, че изходът от дадена ситуация се отлага във времето с всеки нов ентусиаст, готов да я реши. Преди се надяваше всичко да приключи до Коледа. Сега и 4 юли му се виждаше доста оптимистично.

Ръсел откри съвещанието, като ги представи един на друг и накратко изложи фактите. Мартин усети, че всички предварително са се запознали с проблема. Никой не изглеждаше изненадан.

До момента, в който Ръсел извади един лист и започна да чете:

— Кловис, Ню Мексико, разрушаване на банковите системи.

Държавният департамент на Съединените щати, прекъснати компютърни системи и комуникации.

Тампа, Флорида, принтерите на „Бетър Бизнес Бюро“ започват да бълват плакати с надпис: „Стига собственост за черните!“ Изключили са всички системи, спрели са принтерите, сменили са хартията. Всеки път, когато ги пускали, се появявали същите плакати. Изгубили са всякакъв контрол над компютрите, затова са решили да ги откачат от комуникационната мрежа. С това моментално всичките им бази данни били изтрити.