Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Нейтън седеше в самия край на бъбрековидната маса до Дарла Самсън. Тя беше висока, много красива жена, получила докторска степен по математика от университета във Фордъм. Ситните къдрици на късо подстриганата й абаносова коса се виеха около главата в типична африканска прическа. Дарла често се шегуваше и се наричаше „черния демон“ на фирмата, но тя много добре знаеше колко огромен беше приносът й за развитието на компанията. И днес тя им помагаше изключително много с африканските операции дори и след като създаде собствената си „Транс-Африка Инкорпорейтид“.

На другия край на масата седяха Меоши Йошима и Джийн Лафлин. Йошима беше толкова нисък, че трябваше да се подпира на самия крайчец на стола, за да е близо до масата. Той имаше тъмни, живи очи, които сякаш непрекъснато подлагаха всичко наоколо на подробен анализ и съмнение. Йошима заекваше от време на време, но щом човек откриеше веднъж огромния интелект, скрит зад вече пооголеното му чело, всичко останало преставаше да бъде забелязвано. Той беше на петдесет и пет години.

Лафлин имаше червеникава коса и докторска степен по математика от Оксфорд. Умът му работеше много бързо и той успяваше да запази доброто си настроение и оптимизма при почти всякакви обстоятелства.

Джером отпи глътка от кафето без кофеин и каза:

— Не сме се събираш заедно вече повече от година. Липсваха ми тези срещи.

Грей знаеше, че любовта на Джером към всички тях е съвсем искрена.

Лафлин се усмихна и спокойно отговори:

— По всяка вероятност ще мине цяла вечност, преди отново да се съберем.

— О, Джийн, да бъдем оптимисти! Хайде сега набързо да си свършим работата и да вечеряме заедно, преди да сте се пръснали по света. Нат, искаш ли да започнеш?

Грей се облегна на масата и поглади краищата на увисналите си мустаци.

— Разбира се. „Компсистемс“. Главният ни офис е разположен в Атланта, част от работата се извършва в Омаха. И на двете места всички трансмисии на петте сателита на Глоубнет са извършени без всякакви трудности.

Сателитната система на Глоубнет работеше със сателити „Джи И“, собственост на друга фирма. Всички компании — „Компсистемс“, „Транс-Африка“, „Бритиш Компком“, „Азиатската корпорация“ и „Датекс“ — плащаха огромни абонаментни суми за каналите на тези сателити. В крайна сметка конгломератът разполагаше със система за комуникации, по-бърза от всичко съществуващо досега. Грей скоро щеше да стигне обем на прехвърлената информация пет гигабайта за секунда. Джером сигурно щеше да продължава да доминира на пазара, като прекрати някои по-непечеливши производства.

— Нашите главни програмни продукти вече са разпространени и в най-отдалечените територии. Разполагаме с отделни кодове за по-големите населени места, така че абонатите да нямат проблеми с комуникациите. Почти навсякъде са инсталирани базови компютри с отделни кодове.

Потребителите обикновено не се интересуваха как се придвижват пакетите с информация, стига само да пристигаха навреме.

Грей отпи от портокаловия сок и продължи:

— Тестовете, които проведохме, потвърдиха ефикасността на програмите. Те бяха инсталирани и позволяват достъп до данните за всички наши клиенти. Автоматично се създават и актуализират каталози с директории за всяка база данни. Никой не е правил подобно нещо преди нас. Каталозите се обновяват на всеки двадесет и четири часа. Компютрите ни са в състояние да идентифицират само за три секунди всеки потребител, включен в мрежата. Системите ни в Атланта ще продължават да актуализират данните за клиентите. Готови сме да прибавим и бази данни за събиране на таксите, които въведохме през юни. Така че когато най-после приключим с въвеждането на широкия набор от услуги, и то на символични цени, веднага ще издухаме конкурентите. Само след около година останалите търговски мрежи ще ни дишат праха. А след още пет години Интернет ще е само спомен.

Джером искаше да чуе точно това. Той се развълнува.

Грей също беше запален от идеята.

Джером му се усмихна:

— Проведе ли тестовете тази сутрин?

— Да. От контролната зала горе получих достъп до бази данни в Азия и Южна Америка. Средното време при използвани два сателита на Глоубнет е 6,3 секунди.

— Нали нищо не си прехвърлял по мрежата, Нат? — попита през смях Лафлин.

— Изкушението наистина беше много голямо, Джийн — отговори Грей. Фактът, че всички те бяха бивши служители на „Датекс“, при това прекрасно запознати с всички програми за трансфер на фондове, често ставаше повод за неуместни шеги. От етична гледна точка Грей приемаше подобни забележки като обида.