Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Бяха свикнали много да внимават, когато говорят по клетъчните телефони. Разговорите лесно можеха да бъдат засечени.

— Как бих могла да го забравя.

— Случило се е почти същото в Дюселдорф.

— Какво знаеш по въпроса?

— Малко. ИНР — тамошното Бюро за разузнаване и разследване се е заело със случая. Изпратили са ни само обичайния сбит набор от информация. Става въпрос за голяма финансова институция. Има изтрити данни.

— Обади се на Мартин и го уведоми за случилото се — отговори тя, без да се замисля. Всъщност нищо не пречеше да говори с него лично.

— И още нещо, Луан. Назначено е съвещание под твое ръководство. Започва в десет часа тази сутрин.

— По дяволите! До гуша ми дойде от тези съвещания. И кой точно го назначи?

— Белият дом свиква всички под знамената.

Джек Крейн хвърли въдицата.

Вече не го правеше толкова често, защото сега не беше кой знае какво предизвикателство за него. Пък и нямаше значение за съществуването му. Е, може би съвсем мъничко…

Най-интересното в цялата тази работа беше, че човек никога не знае какво точно може да се хване. Дали само дребна риба, или пък някой огромен сом.

Беше сигурен, че именно това непреодолимо усещане кара мъжете с въдици, макари и разноцветни примамки да клечат с часове край бреговете на някоя река, нахлупили идиотските си шапки.

Само че в момента неговата въдица беше една дълга софтуерна програма, записана на устройство L — допълнително включено към основната памет. Програмата се изпълняваше от първия и третия компютър. Двата заедно имаха невероятна мощ. Втората машина се свързваше с чудовищната по обем сравнителна база данни, която Крейн беше създал и написал сам. Тя беше на устройство E и съдържаше 765 мегабайта информация, включваща имена, адреси и пароли, които беше събирал години наред. Тези данни непрекъснато се допълваха и актуализираха. Всъщност този компютър използваше втория модем и втората линия на международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн и изпълняваше поддържаща функция. Съответната програма също беше създадена лично от него. Тя следваше доста оригинална идея, като междувременно осъществяваше телефонните му разговори, осигуряваше достъп до различни мрежи, бази данни и търсеше нови имена и пароли. Някои компании променяха паролите за достъп често, но програмата се справяше с кодовете и сама актуализираше данните. Ако автоматичното сондиране се сблъскаше с непреодолимо препятствие, като напълно обновена система за сигурност например, програмата прекъсваше работа и започваше търсенето в съвсем друга посока. Същевременно оставяше и съобщение в специално създаден файл, така че той лично да се заеме с въпросната система, когато има повече време. Защото по-голямата част от времето и интелекта му отиваха за разработването на нови програми, които можеха да се справят с различните защитни компютърни системи. За него това си беше хоби, при това далеч по-интересно от събирането на марки или пеперуди например.

Програмата, която се изпълняваше в момента от първия компютър, беше така наречената програма за електронен трансфер на фондове. Той често се възхищаваше от съвършенството, с което беше създадена и работеше тя. Дори беше стигнал дотам, че възстанови защитните й кодове и я записа в собствените си архиви. Програмата разполагаше с графичен интерфейс, така че работата с нея беше детска игра. Трябваше само да щракне с мишката и избраната команда се изпълняваше.

Екранът беше светлосин, с бяло за цифровите данни. Изборът на потребителя пък светеше в жълто:

„ДАТЕФТ“

ТАЗИ ПРОГРАМА Е ЗАЩИТЕНА!

СОБСТВЕНОСТ НА „ДАТЕКС“, АТЛАНТА, ДЖОРДЖИЯ

Това копие е предоставено на банката в Джорджия Неоторизираното й използване ще се наказва с цялата сила на закона!

□ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

□ ИЗХОД

Крейн премести курсора върху „ПРОДЪЛЖЕНИЕ“, щракна с мишката и изчака част от секундата, докато на екрана се появи следващото съобщение.

МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛАТА!

Той се обърна към втория си компютър, погледна списъка, предварително изкаран на екрана, и реши този път да посети Първа национална банка в Чатфийлд. Провери датата на последната актуализация. Беше от 14 октомври, което му се стори достатъчно приемливо. Едва ли бяха успели да сменят кода за толкова кратко време.

Въведе паролата:

a747blk

На екрана веднага се появи продължението: